|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък се бори с мечка
Научила се, научила
една ми мечка стръвничка,
та изяла, та изяла
на седемдесе села говедата,
на Никола сиво стадо.
Никола с таин я хранел,
селяни хабер пратили,
та при Никола отишли
и са Никола питали:
- Никола, холам, Никола,
как храниш мечка със таин?
Никола дума селяни:
- Я имам кучка синджирлийка,
тя мечка не си пропуска.
Селяни думат Никола:
- Да идем в гора зелена,
мечката да си уловим.
Станали, та са отишли
във тая гора зелена.
Мечка на припек седеше
и си меченце пощеше,
и го шамари биеше.
Кога са мечката сгледали,
синки на дръви се качили.
Като остана, остана,
сам си Никола остана.
Като се с мечка словили,
та се борили, трошили
три дни ми и три вечери.
Никола мечка ще навий,
а, холан, меченце не мой -
ноги му жили пиеше.
Я Никола се прерюка:
- Кучко льо, кучко синджирлийке,
де да си, кучко, да дойдеш!
Кучка синджирлийка дофтаса.
Като си мечка повдигна,
та я в земята удари,
девен педи потънала.
Като меченце улови
и си меченце отвзема,
синки от дръви сленали,
синки му диван станали:
- Ашкусун тебе, Никола,
ашкусун твойто юнаство!
Елесфака, дн. Доброплодно, Провадийско, преселн. от Гьобел в
Мала Азия (СбНУ 47/1956, № 81 - "Куче синджирлийка спасява Никола от мечка
стръвница"); таин - сметка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|