* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Бан/байрактар свири и пее, а войската го слуша)

Колко е Софийското поле,
все е поле чадър побелело.
Сите бели, сади един червен,
и под него е Бона байрактарче.
Като свири Бона боли войвода,
като свири го войски слушат,
с кон играе, вси го войни гледат.
Пушка пукна низ турска ордиа,
куршум падна у българска войска,
та удари Бона байрактарче,
удари го яко на зло место,
на зло место между двете очи.
Викна Бона, викна, та заплака:
- Дека умра, там ме закопайте,
на гроба ми байрак забодете,
за байрака коня ми вържете!
Кон да копа, мене да закопа,
кон да цвили, мене да увиква,
че си немам никаква роднина.
Нито баща, нито мила майка,
нито майка, нито мили братя.
Имам само една клета сестра
и нея са турци поробили.
Ка дочула Бонева сестра, провикна се:
- Леле, леле, Бонева дружина,
я влезнете у турска ордиа,
та хванете това лудо-младо,
що удари мила моя брата,
ни го бийте, нито го губете!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015