|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Предсмъртни заръки на юнак (Бан/байрактар свири и пее, а войската го слуша)
Проговори Боне байрактарче:
- Белиградо, що се не белееш?
А град си му потийо говори:
- Та какво чем яден да белеем!
Две се войски из под мене бия,
една турска, а друга бугарска;
турска войска гине и не гине,
а бугарската войска не остае.
Голема ме жалби попаднаа,
за какво чем яден да белеем?
Дори Боне дума да издума,
пукна пушка низ гъста ордия,
та удари Боне байрактарче.
Провикна се Боне байрактарче:
- Стара мале, кой че те дохрани?
Мила сестро, кой че те одари?
Кон зеленко, кой че те оседла?
Пръвно либе, кой че те залиби?
Проговори нему стара майкя:
- Що че ние, синко, да гинеме,
къде, синко, без тебе да идеме?
Кон ти влици за бела белиа,
хръти вия у лова да ида,
сокол пищи у лова да иде.
Леле, сине, леле, мили сине,
како, синко, майце че да кажем;
леле, сине, леле, мили сине,
де да денем твойе пръвно либе?
Отговаря Боне байрактарче:
- Леле, мале, леле, мила мале,
да си вежеш коня за дирека,
па му тури сено чемерика,
що да ядне, веднъга да умре.
Пущи хръти у лова да ида,
пущи сокол по гора да лети.
Мое либе младо да ожениш,
да ожениш, младо, да одомиш,
да ожениш на наши дворове
да те чува отсега до века,
да те чува мойе пръвно либе,
защо си ми, мале, остарела,
та не можеш, мале, да се храниш.
Па веднъг се Боне байрактарче,
па веднъг се със душа разстави.
София, кв. Суходол (СбНУ 43/1942, № 383 - "Предсмъртна воля
на байрактар - 1"); влици - цвили.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|