* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Бан/байрактар свири и пее, а войската го слуша)

Колико е Софийското поле,
все е поле чадър побелело;
сите бели, саде един червен
и под него е Бона баряктарче.
Като свири Бона баш-войвода,
като свири - вси го войски слушат;
с кон играе - вси го войни гледат.
Пушка пукна низ турска ордия,
куршум падна у бугарска войска,
та удари Бона баряктарче,
удари го яко на зло место,
на зло место - между двете очи!
Викна Бона, викна, та заплака:
- Дека умра, там ме закопайте,
на гробо ми баряк забодете,
за баряко коня ми вържете -
кон да копа, мене да закопа,
кон да цвили, мене да овиква,
че си немам никаква родица,
нити баща, нити мила майкя,
нити майкя, нити мили брайкя,
имам саде една клета сестра,
и нея са турци поробили!
Ка дочула Боневата сестра,
провикна се току що си може:
- Леле варай, Боневи дружина,
я влезнете у турска ордия,
па хванете това лудо-младо,
що удари моя мила брата!
Ни го бийте, нити го губете,
на го право тука докарайте,
да го бия с мои бели ръце,
да го стрелям с мои тънки пръсти!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015