|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Затрупани
Какъв ми спомен станало
горе ми на погребите,
на Илчовите баири!
Момците пясък копаят,
един си други говорят -
кой коя мома залюбил,
кой коя мома ще вземе...
Кольо им сръдно говори:
- Копайте, не се маете,
вчера комисия доходя,
да си местността прегледа,
да н' се пясъко събори!
Докат' си Кольо издума
и пясъко се събори,
осем си момка запити,
и един млад младоженец -
оставил дребни дечица,
на име Данка и Вълчо.
Селото хабер нямаше,
скоро е хабер пристигнал
на всички майки и бащи.
Всичките хора вършаха,
коя си майка хляб меси,
коя си харман караше,
всичките майки плачеха,
та коя майка най-плаче?
Ганчова майка най-плаче,
най-плаче и най редеше:
- Ганчо льо, майка, Ганчо льо,
тъй ли те майка родила -
без глава, майка, без крака!...
Шумен, кв. Дивдядово (СбНУ 42, с. 209, № 258 - "Момци, затрупани
на Илчовия баир").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|