* * *

Защо му мирише момата

- Мър, Райне, карагьозлийке,
ти нали ми се хвалеше,
че ти калофер миришеш.
- Нося го, байне, нося го,
на мойта пъстра пазуха,
да ми пазуха мирише
на бял и червен трендафил.
- Мър Райне, карагьозлийке,
често покрай нас минувай,
излеком "Добър ден!" думай,
дано те мама хареса
и тайном да те бендиса,
тебе на мене да вземат,
да не ни двама разделят.
- Байне ле, бате Иване,
ката ден се пременувах,
често покрай вас минувах,
леком "Добър ден!" продумах.
Баща ти на вратник стоеше,
майка ти из двор ходеше,
буля ти фурна палеше,
бате ти тръни носеше,
а ази им селям давах.
Те ми селяма не взеха,
те ме, байне ле, не искат,
мене на тебе да вземат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011