|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Защо му мирише момата
- Радо ле, мари, хубава, мари,
на кифири ми мерисаш,
на кифири ми мерисаш, мари,
пък ми кифири не носиш?
- Нося го, нося, любе ле,
ма не го нося на буза.
Ма не го нося на буза,
еми го нося в пазува
между два бели хустане,
между четири чукмане!
- Радо ле, мари хубава,
я вчера ходих, Радо ле,
на Котленцките сборове,
на Котел на панагирят,
та си бивольлье загубих,
със маламени капистри,
със маламени капистри,
със копринени чолове.
Радо ле, мари хубава,
ти като идеш отдолу,
отдолу отде реката,
Радо ле, ми нали видя,
мохите лиси бивольлье,
с копринените чолове?
- Видях ги, видях, любе ле,
от нъва стърна реката.
Капистрите си сурнеха,
чаловете си тъптяха.
- Радо ле, мари, хубава,
та що не си ги забрала?
- Любе Стояне, Стояне,
я да не съм ти биволар,
я да не съм ти биволар,
бивольльето ти да свъртам?
Малко Търново; на зимно хоро (СбНУ 57/1983, № 573 - "Радо
ле хубава").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|