|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вуйчо убива племенника си от ревност
Мама Тодорча думаше:
- Сино Тодоре, Тодоре,
вуйчо ти сватба калеса,
калеса кого хареса
и тебе, синко калеса,
да идеш, да му посвириш,
да му сватбата веселиш
с тойти медни кавали.
Щеш иди, сино, щеш недей,
по добре, сино, не отивай,
че ти си чуляк шеговит,
ще речеш нещо на шега,
вуйчо ти шега не знае.
Тодорчо майка не слуша,
че си отвзе медни кавали,
че отиде Тодорчо, отиде,
засвири жално и милно.
Вуйчо Тодорчо думаше:
- Тодорчо, пиле какино,
не ти ли крака умаляха,
не те ли уста заболя -
цяла нощ свириш и пееш?!
Тодорчо вуйчо думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо хаджия,
нито ми крака умаляха,
нито ми уста заболя,
най ми очите изгоряха
да гледам Маринка в жените....
Валя Пержа, Чадър-Лунгски район - Молдова; трапезна (Кауфман-НПБУМ
2, № 1494 - "Вуйчо му го калесал да свири на сватбата му").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|