* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчовата майчица,
тя на Тодорчо думаше:
- Тодорчо, синко Тодорчо,
вуйчо ти субат калесал
с кавала, синко, да идеш
да му софрата веселиш.
Тук седи, синко, не ходи -
вуйчо ти кавалджияно,
на кавал ще ти разбере,
буля ти шегаджийката,
буля ти шелтакчийката,
нещо ще, синко, да каже,
нещо ще хата да стане!
Тодор майка си не слуша,
че отиде Тодор, Тодоре,
отиде във вуйчови си,
Тодор с кавала засвири,
кавал му свири, говори:
- Мене ми, бульо, дотегна
все тебе, бульо, да гледам,
да влазяш, бульо, да излазяш!
Вуйчо му кавалджияно,
вуйчо му касканджияно,
че стана, стана вуйчо му,
че му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010