|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вуйчо убива племенника си от ревност
Мама Тодоре думаше:
- Тодоре, мама, Тодоре,
вуйчо ти субат калесал
дванадесет булки на прошка,
на прошка да ги опрощава.
И тебе, мама, калесал,
ти да им, мама, посвириш
с твойте медни кавали.
Я недей, мама, отива,
вуйчо ти е майстор кавалджи,
той на кавали разбира.
Ще речеш дума някаква,
ще махне, да те удари,
ще махне да те убие...
Тодор майка си не слуша,
че взема медни кавали
и във вуйчови си отиде,
че свири Тодор, че пя.
Всички на маса заспали,
сама вуйна му останала.
Тодор с кавали свиреше,
свиреше и говореше:
- Много си, вуйне, хубава,
ала си, вуйно, вуйчова!
Отде го зачу вуйчо му
и му главата отряза.
Съединение, Карнобатско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|