* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Задлъжнел е млад Еленко,
задлъжне, холън, заборчле
педесет и пет хиляди.
Петтях имаше-даде ги,
педесе няма да даде.
Чуди са млади Еленко
какви кярове да хване,
борчове да си заплати.
Мама Еленко думаше:
- Еленко, мило мамино,
и туй ли да те науча?
Я иди в Узун чаршия,
че купи бяла хартия
и купи черно мастило,
че пиши бяло писъмце,
на вуйчо си го проводи.
Ти имаш, мама, ти имаш,
ти имаш вуйчо хаджия,
хаджия и чорбаджия,
пиши му, мама, пиши му
парици да ти проводи,
борчове да си заплатиш!
Еленко стана, отиде,
че купи бяла хартия
и купи черно мастило,
написа бяло писъмце,
на вуйчо си го проводи,
парици да му проводи,
борчове да си изплати.
Вуйчо Еленко думаше:
- Еленко, мило вуйчово,
я си заложи булчето,
хубаво булче Тодорка,
парици ще ти проводя,
борчове да си изплатиш.
Еленко каил не стана,
Отиде с върли хайдути
И на хайдути думаше:
- Хайдете с мене, юнаци,
у вуйчови да идем,
той има тежко имане,
четяно, непречетяно,
меряно, недомеряно.
Вуйча щем да хванеме,
ви парите ще вземете,
аз ща вуйча жив да хвана,
мръвки по мръвки ще режа
и вуйча си аз ще питам
как ми залог вуйчо иска
младо ми булче Тодорче.
Станаха, холън, хайдути,
станаха, та са тръгнали,
до вуйчови му дойдоха -
вити порти заключани.
Еленко хлопа на порти
и на вуйча си думаше:
- Стани ми, вуйчо, отвори,
ази ти водя булчето,
хубаво булче Тодорче,
залог да ти я заложа
за педесе и пет хиляди.
Стана вуйчо му, отвори -
Еленко булче не води,
най води върли хайдути.
Във равно двори влягоха,
та че вуйчо му хванаха,
голичък, та по доновци,
босичък, та по чорапци,
гологлав със бяла шапчица,
та го навън изведоха.
Той на юнаци думаше:
- Ой ми ви вази, юнаци,
вземайте тежко имане,
по-много жълто от бяло,
само жив ме оставете!
Еленко дума юнаци:
- Вземайте какот искате,
ази ща вуйча да взема
и вуйча да си попитам
за колко време ще земе
младо ми булче Тодорче,
залог да му я заложа,
за педесе и пет хиляди.
Вуйчо Еленко думаше:
- Еленко, мило вуйчово,
още педесет ти давам,
само ме жив ти остави,
със люти мъки не мъчи!
Еленко нищо не дума,
най вуйча си изважда,
в пусто го гори завожда,
бяло му месо режеше,
черни му кърви течаха.
Вуйчо Еленко думаше:
- Еленко, мило вуйчово,
смили се, смили за мене,
за мойта млада невяста,
за мойте дребни дечица!
Не йе ли язък и за тях -
те не ще повнят и знаят
кога са, джанъм, имали
баща търговец, хаджия,
хаджия и чорбаджия.
Еленко дума вуйчо си:
- Не йе ли язък за мене,
за мойта стара майчица,
невяста като ми искаше,
младо булче Тодорче?
че му главата отряза,
на висок кол я той заби,
който мине, да види,
за млад Еленка да чуе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010