* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Сънцено ми йе на заод,
самовила йе зад гора,
Мирче войвода пред неа,
бърза йе коня водеше,
цървен йе байрак носеше.
Мирче войвода говорит:
- Самовила ле, майко ле,
доста ти коня поводиф,
доста ти байрак поносиф.
И самовила говорит:
- Поводи, Мирче, поводи
и цървен байрак поноси
до зеленине ливагье,
до студенине кладенци,
Тамо се женит Янкула,
девет си сестри канило,
десета сестра не кани,
десета сестра Коприна.
Коприна во двор седеше,
Грумка си керка чешлаше,
како йе лепо чешлаше,
така йе лепо плетеше,
така йе ука учеше:
- Грумко ле, керко Грумко ле,
кога ке одиш у вуйка,
у вуйка, керко, на сватба,
да н' фатиш хоро наколу,
да н' пущиш сая до земи,
да н' крениш превез от очи;
да н' те доглеат вуйко ти,
вуйко ти, керко, Янкула;
от' йе вуйко ти неверен,
неверен, керко, без вера,
да н' ми ти кренит страмота.
Грумка отиде на сватба,
Грумка си майка не почу,
си фати хоро наколу,
си пущи сая до земи,
си крена превез от очи.
Ми я доглеа вуйко йе,
вуйко йе лепо говорит:
- Сватои, бели сватои,
не преполнвите пушките,
не презобвите коньите,
нееста ни йе во дворье!
Грумка го вуйка дочула
и люто ми прокълнала:
- Оф, леле, Боже миличек!
Зароси роса кърваа
и по горещи камене,
потълчете го вуйка ми,
вуйка ми, Боже, Янкула!
Како ми Грумка прокълна,
пуста се клетва фатила.
Зароси роса кърваа
по горещи камене,
и потълкое вуйко йе.

Същата песен (с незначителни разлики в правописа) е публикувана през 1858 г. в сп. Български книжица (кн. 2, с. 40, № 1) с бележка, че е записана в Дебърско от Архимандрит Партений Зографски. Очевидно в случая има неяснота, свързана както с мястото на записа (Струга или Дебърско), така и с характера на взаимоотношенията между Братя Миладиновци и Партений Зографски (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010