* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Имала майка, имала,
до девет мили синои
и девет керки родени;
най-мала керка Грунка йе.
Грунка я майка чешляше,
лепа я ука учеше:
- Керко ле мила, Грунко ле!
Яз лепо ке те изчешлям,
по-лепо ке те оплетам,
ушч по-лепо ке те променам;
ти да не одиш на сватба
у вуйка ти, мори, Янкула,
вуйко ти род не познават;
вуйко ти ми йе чапкундар!
Грунка си майка не почу,
туку си отиде на сватба,
та у вуйка си Янкула.
От врата влезе, запея,
на хоро ми се фатила,
тога му велят братими:
- Слушай ти, зету Янкула!
Сватои ми се собрани,
сватои ке излезеет!
Тога ми велит Янкула:
- Ей гиди, мили братими!
Невеста ми йе во дворье;
тая ми играт на танец!
Братими тога велеет:
- Ослепел, зету Янкула!
Лели йе твоя роднина!
Како се мнука земало?
Тога ми зетот велеше:
- Ей гиди, мили братими,
хубаво моме род немат.
широко поле ход немат,
глобоко море дно немат,
ситната песок брой немат;
друга невеста не земам
яз, неа ке си я земам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010