* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Женил се Петре войвода,
девет си сестри повикал.
Калина сестра не викнал,
не викнал, Петре, забравил.
Кога си собра сватои,
тогай му нему текнало,
тогай му абер пратило:
- Калино, сестро Калино,
да дойди брату на сватба!
Калина му отговори:
- Петре ле, Петре войвода!
Не можам тамо да дойдам,
имам си платно на разбой
и мъжко дете на ръки.
Ке ти я пратам внука ти,
внука ти, бела Мария.
Мария майка поготви,
мошне я в бело облече,
коси му ситно изплете
и ваке нейзи сбореше:
- Марийо, керко Марийо!
Кога ке пойдеш во дворье,
не ватяй каврак од глава,
немой да коси разтуриш,
немой да ситно заиграш.
Вуйко ти ти е бекрия,
да не те тебе устрамит.
Мария майка не почу,
отиде право во дворье,
извади каврак од глава,
разтури коси по плеки,
од врата ситно заигра.
Таман ню Петре кинисал,
па викна на сватоите:
- Доприте кони дории,
не одат мошне надалек,
еве ми люба за мене!
Па му викаат сватои:
- Ей, море, Петре войводо!
Не сбори такви сборои,
тоа работа не ти е!
Петре сватои не почу,
зеде си внука пред себе
и право в църква отиде.
Кога ми в църква одеа,
една се мъгла зададе,
кога во църква влегоа,
врели каменье паднаа,
Петрета в глава удрия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010