* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

- Брату ле, брату Стояно!
Арам ти било юнаство,
юнаство, брату, левенство,
що ти плениха стадото,
сивото стадо рогушко,
рогушко стадо, калешо.
Тогай он веле, говоре:
- Сестро ле, сестро Марие!
Що ке ми чини юнаство,
юнаство, сестро, левенство!
На сън ме мене найдо'а,
до триста души арапе,
арапе, сестро, татаре,
та ми плениха стадото,
сивото стадо рогушко,
рогушко, сестро, калешо.
Не жалям, сестро, стадото,
стадото, сестро, калешо,
току си жалям кьосемот -
с позлатените рогове,
со сребрените копити,
що ми въртеше стадото
за двана'есет овчаре.
Тогай му веле сестра му:
- Що стоиш, брату, що гледаш,
дека си, брату, армасан,
ке те дочуе армасница
и нейните верни дружки,
в очи шега ке й се биат.
Земи, брату, пищен кафал,
оди на вишна планина,
на тиа ветки бачила,
край тая бела Дунава,
засвири аровно, жаловно
и да викнеш, да провикнеш:
"Ела, ела, мой кьосеме,
къд' си, да си, тук' да дойдеш
на ове ветки бачила,
край тая бела Дунева!"
Нели си дочу кьосемот,
как' дочу и как разбра,
та търгна той напреде,
пливна низ бела Дунава,
заводе стадо калешо.
Триста го души бранеха,
не можаха да й одбранат,
още триста придойдоха.
Излезе на вишна планина,
на тие ветки бачила.
Ка ги виде млади Стоян,
сърцето му се разшени;
закара сивото стадо,
дойде право на сестра му,
та й веле и говоре:
- Сестро ле, сестро Марие!
Хитра си била, разумна,
сакам да дойдеш на сватба,
малце помощ да ми чинеш.
Она му веле, говоре:
- Тежка сум, брату, не можам,
не можам, брату, да дойдам;
ке пущам мома Гроздена,
моята ми мила щерка,
а твоята мила 'нука,
колко при тебе да седи,
да се не она премени,
да н' она вонка излезе,
оти йе мошне хубава.
Стана си Стоян, отиде,
та зафати тежка сватба;
му пущи мома Гроздена,
колко при него да седе,
колко да измет му чине.
Си удреха тапането,
се собраха сватовето,
па дойдеха кумовето
и се премени млади Стоян,
се премени, се нареди,
ке кинисат за невеста.
Гроздена майка не почу,
се промени, се нареди,
та излезе вонка на двор,
па се фати на хорото,
на хорото, на танецо,
фати хоро да играе,
дойде свето се забрави.
Старците вино пие'а,
оставия они виното,
во Грозде очи фарлия;
женени камен фарля'я,
оставия они каменот,
во Грозде очи фарлия;
ергене хоро игра'а,
оставия они хорото,
во Грозде очи фарлия;
забравиха да си ходят,
да си ходят да невеста.
Дойде време за венчанье,
та фатиха да венчават -
Гроздена сос млади Стоян.
Поповето онеме'а,
кумовето ослепе'а.
Тогай велят кумовето:
- Питайте се, разпитайте се,
да не сте нещо роднина!
Тогай се Стоян провикна:
- Како да не сме роднина!
Тагя йе од сестра мома,
тая йе на мене 'нука.
Поповете пресборува'а,
кумовете погледна'а.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010