|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вуйчо иска племенница за невяста
Ми изговори самовила:
- Пооди, Мирче, пооди,
до високана планина,
до високите ясики -
тамо се женит Янкула.
По сите сестри разпрати,
а по Мария сам пойде.
Мария во кот легнала,
мошко ми дете стигнала.
Кя ти я пуща Мария.
Мария майка учеше:
- Марийо, керко Марийо,
ти ко кя поеш у вуйко,
не върти хоро широко,
не фърляй пера по главе,
зер е вуйко ти неверен.
Мария майка не почу,
кога отиде у вуйка -
развърте хоро широко,
разкрева мъгли, прахове,
развърля перя по главе.
Ми изговори Янкула:
- Що требет друга невеста,
що да мочиме коневе,
що да кършиме подкови -
еве мнука Мария!
Кога в църкова одея -
дробни камене падае;
кога от църкова идея -
кървава роса росеше!
Галичник, Дебърско - Македония; великденска - хороводна, следобед
(Икономов 1/1893, № 42).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|