|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вуйчо иска племенница за невяста
Изви се вила, вило ле,
вило ле, самодиво ле,
из дивна гора зелена,
на златорога елена;
в уста му змия турила,
с зелен го гущер шибаше.
Пред нея Марко вървеше,
вила си Марко думаше:
- Марко кралевче, кралевче,
айде ме, Марко, заведи
на кое село сбор има,
сбор има, сватба се чини!
Марко си вили продума:
- Вило ле, самодиво ле,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
на наше село сбор има,
сбор има, сватба се чини -
жени се Гръгор млад юнак
за поповата дъщерка.
Та е калесал, калесал
сестра си кадийовица,
снаха си войводовица.
Кадийка не ще да доде,
че нема тука кадия,
най си проважда Енинка,
Енинка млада девойка.
Майка Енинка плетеше
и си я хитро учеше:
- Мома дъщерко, Енинко,
кога ми идеш на сватба,
не води хоро на коло,
не дигай венец по-горе,
да не изгориш някого!
Енинка майка не слуша,
най ми отиде на сватба
и улови се в хорото;
повела хоро на коло,
подигна венец по-горе,
показа лице румено.
Никой се не е изгорил
от Енкини хубости,
най се изгори вуйкя й,
вуйкя й - млада Гръгора.
Гръгора на свирци извика:
- Бре свирци, бре виолджии,
недейте свири на хоро,
най засвирете на повед,
във черкова ни водете,
с Енинка да ни венчаят!
неуточнено Орханийско, дн. Ботевградско (сп. Труд (Велико Търново),
год. 4, 1892, № 5, с. 543, № 1 - "Крали Марко и вила"); Гръгор - от
Григор; виолджии - цигулари; повед - повеждане, част от сватбения ритуал.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|