* * *

Войник на сватбата на жена си

Мама Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
хайде се, синко, ожени,
себе си лика намери,
твоето ходене да ходи,
твоето носене да носи,
твоя мил поглед да гледа.
Ходил е Стоян, търсил е
той си ликата намерил.
В петък се Стоян посгодил,
в събота сгоден походил,
в неделя сватба правили,
в понеделник хабер пристигнал -
Стоян войниче да иде.
Чуди се и мае млад Стоян,
как ще остави булката,
как ще на нея да каже,
че младо войниче ще иде.
Булче му, хитро разумно,
станало рано сутринта,
вляло в росна градинка,
набрало цвете различно
и го на Стоян подаде,
и си на Стоян продума:
- Стояне, либе Стояне,
мър, на ти, либе, таз китка,
деня га носи на глава,
кога ти китка увехне,
тогава ще ми й годежа,
годежа - второ венчило;
когато китка изсъхне,
тогава ще ми й сватбата!...
Ходил ми Стоян, носил е,
цели ми девет години.
На деветата година
на Стоян китка увехна.
Стоян ми, младо войниче,
по равни двори ходеше
и дребни сълзи ронеше.
Царица Стоян думаше:
- Стояне ле, младо войниче,
друга ми сутрин, Стояне,
в яхъри влизаш и пееш,
а тази сутрин, Стояне,
у яхър идеш и плачеш?
Стоян на царица думаше:
- Царице, йелъм кръмнице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Когато войниче излизах,
оставих булка под було.
Та ми китка подаде
и си ми, холам, заръча:
"Денем носи я на глава,
а нощем тури я под глава.
Кога ти китка увехне -
тогава ще ми е сватбата!"
Царица Стояну думаше:
- Стояне, младо войниче,
я влез в горни яхъри,
извади конче хранено
и се на конче покачи,
и право в село да идеш,
да свариш булка на кола,
на кола булка кат' дарява.
Като си в село отива,
на нива оре стар дядо.
Той си при него отиде.
- Ой те тебе, стар дядо,
днеска е света неделя,
защо си дошъл до ореш?
Стар дядо дума войниче:
- Ой те тебе, войниче,
и аз имах син като тебе.
Става вече девет години,
откак той войниче отишъл,
днес му се жени булчето,
затуй съм дошъл да ора,
от жалби мои, синови...
Стоян му нищо не рече
и си за селото тръгнал.
Като в село отишъл,
на река пере бабичка.
Той си при нея отиде
и си на нея говори:
- Ой те тебе, бабичко,
днеска е света неделя,
защо си дошла да переш?
Бабичка дума Стояну:
- Ой те тебе, войниче,
и аз имах син като тебе,
на име, холам, млад Стоян,
става веч девет години,
откакто войниче отиде,
остави булка под було,
днес му се жени булката,
затуй съм дошла да пера,
от жалби и от кахъри...
Стоян й нищо не рече
и право у тях отиде.
На кола булка дарува.
Той се накрай позапре,
позапре, да си погледа.
И него са го повикали,
булката да го дарува.
Той си при булка отиде
и си ръката подаде,
булката да го дарува.
На ръката му злат пръстен
с нейното име написан.
Тя го по пръстен познала,
познала и заплакала:
- Я, всички си отивайте,
ей го либе млад Стоян,
аз си при него оставам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011