* * *

Войник на сватбата на жена си

Хранила майка, гледала
едного сина Стояна.
Бързала да го ожени,
да не го война завари.
В петък го майка сгодява,
в неделя сватба му правят.
В неделя хабер дохожда -
Стоян на война да иде.
Стоян на майка си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
я кажи, майко, на татко,
татко с войска да иде,
че ми е младо булчето,
мило ми е да го оставя.
Мама Стояна думаше:
- Стоене, синко Стоене,
баща ти е, мама, стар човек,
не може конче да язди,
дилкя ли пеша да върви...
Стоян си нищо не речи,
ах, че си сълзи пророни
и се със булче прощава.
Тогаз се булче обажда
и на Стояна продумва:
- Стоене, любе Стоене,
Стоене, първо венчило,
я стой, почакай, Стоене,
аз да те накича.
Влязла е в равна градина,
набрала е росна латинка,
набрала е цвете всякакво.
Направи китка смесена
и я на Стоян подаде,
и на Стояна продума:
- Когато ми китка извехне,
тогава ще ми й годежа;
когато ми китка изсъхне,
тогава ще ми й сватбата!
Стоян си китка пусна
и тръгна Стоян, замина.
Ходил е малко, ни много,
цели ми девет години.
На десетата година,
тогаз му китка повехна;
на десетата година,
тогаз му китка изсъхна.
Стоян се жално нажали,
царя си Стоян запита:
- Стоене, млада войводо,
защо си толкоз кахърен?
Дали ти служба дотегна,
дали ти булче домиля?
Стоян на царя продума:
- Царьо ле, царьо честити,
кат ме питаш, да ти кажа,
правичко ще ти обадя.
Снощи си хабер получих
от баща, още от майка,
че ми се жени булчето,
за туй съм, царьо, кахърен.
Царят на Стоян продумва:
- Върви, Стоене, да идеш,
мойто конче да вземеш,
да си кончето оседлаеш,
оседлаеш, още обюздаеш,
и да си конче възседнеш.
Бърза кушия да препуснеш,
булчето да си завариш,
додето не е венчано!
Стоян си конче възседна,
бързо кушия той пусна
и си към село потегли.
Вървял е малко ли, много,
цяла ми една седмица.
Днеска е света неделя.
Стоян през къра вървеше,
старец на нива ореше,
Стоян на старец продума:
- Хей, помага Бог ти, дядо Кольо,
днеска е света неделя,
хората отиват на църква,
пък ти си оран заорал.
Кажи ми, дедо, обади,
защо си дошъл днес да ореш?
Старец войниче продумва:
- Войниче, младо войниче,
като ме питаш, да кажа,
правичко ще ти обадя.
Аз имам сина Стояна,
десет години как стана,
на царя служба да служи.
Днес му се жени булчето,
за туй съм дошъл да ора,
кахъри да си разтеша.
Стоян си нищо не рече,
ах, че си конче посбута,
към село Стоян потегли.
Като си село наближи,
среща му иде бабичка,
бабичка с хурка и преде.
Стоян на баба продума:
- Хей гиди, бабо, бабке ле,
днеска е света неделя,
хората отиват на черква,
пък ти си на хурка запрела.
Кажи ми, бабо, обади,
защо на хурка предеш
и си на къра отиваш?
Баба войниче продумва:
- Войниче, незнайно юначе,
като ме питаш, да ти кажа,
правичко, баба, ще ти обадя.
Аз имам сина Стояна,
десет години как стана,
на царя служба да служи.
Днес му са жени булчето.
Аз имам старец във къра,
старец си нива да оре,
ази при него отивам,
двамата да се разтешим.
Стоян си нищо не рече,
ах, че си конче посбута,
към техни порти отиде.
Като си до порти отиде,
в двора трапези сложени.
Ядяха, още пиеха,
кумове, още сватове.
Стоян си виком изпровикна:
- Кумове, още сватове,
може ли булка да излезе,
ръката да ми целуне.
Голям подарък ще я надаря,
една ми китка сребърна.
Кумове, още сватове,
те се отвътре обаждат:
- Не може булка да излезе,
защото не е венчана.
Постой, почакай юначе,
булката да си венчаем.
Стоян си сърдито продума:
- Ако може по-скоро
булката навън да излезе,
ръката да ми целуне,
иначе писмо на царя занасям!
Тогаз са булка извели,
булка му ръка целуна.
Стоян си бръкна в джобове
да извади китка сребърна.
Не извади китка сребърна,
най извади китка смазана,
от десет години съхнала.
Той я на булка подаде.
Булка си е китка познала,
ах, че си Стояна прегърна.
Към кумовете, сватовете се обърна
и им тихом продума:
- Кумове, още сватове,
яжте, пийте и се веселете,
правете сватба без мене.
Моят се Стоян завърна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011