* * *

Войник на сватбата на жена си

Заим си конче ковеше,
майка му нога държеше,
сестра му грива чешеше,
братче му силях чистеше,
любе му диван стоеше
и тихо си му ромоне:
- Заимчо, любе Заимчо,
къдено мислиш да идеш,
по млочко ли се бавите?
- Бавиме си се, бавиме
до осем-девет години.
Ако се нахзад не ворнем,
че си се глави и жени!
Чака го любе, мисли го
до девет-десет години,
не може да го дочака,
дочака, не да причуе,
тога се любе ожени.
В четвъртък му бе сватбана.
Майка му перян переше
на Бяла река голяма...
И Заимчо се подаде
въз Бяла река голяма -
майка му пере и плаче.
Заимчо тихо ромони:
- Бабичко, стара бабичко,
оти ми переш и плачеш?
- Пътниче, младо друмниче,
как да не плачем, пътниче -
имах си сина Заимче,
та си са стана, уведе,
сега за десет години,
веке се нахзад не ворна...
Имах си снаха едничка,
и та се стана, ожени,
деньос хи беше сватбана!...
Заим хи тихо ромони:
- Майчинко, стара майчинко,
че дали я ще привтаса,
привтаса, майчо, пристигна?
- Пристигна я щеш, сино льо,
ако кайдисаш кончено!
Заим кайдиса кончено.
Сватове от село излизат,
Заим си конче възсьодна;
сватове в гора влизаха,
Заим от село излиза.
Ага на двори отиде,
извади пръстен сребърен,
та го нахвътре подаде
и си сватовем ромони:
- Сички хи дара дарихте,
и мене дара даряйте!
Ага хи пръстен дадоха,
че си ми тихо ромони:
- Анайко, стара майчинко,
сози е пръстен Заимов,
халал да ти са дарове,
я ще си ида с Заима,
с Заима, първа севдица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011