* * *

Войник на сватбата на жена си

В петък се годи млад Тодор,
Тодоре, младо войниче,
в събота годен походи,
в неделя му й сватбата,
в понеделник му дойдоха
трима турци, трима чъвгълдаря,
тия Тодору думаха:
- К'во седиш, а, бре, к'во чакаш,
та се на войска не пишеш,
войската да си воюваш -
войската ти й гладна и жадна,
войската ти й гола и боса!
Тодор си обзе ферманят,
па ми се писа на войска -
булка под було оставя.
Булка бе хитра гидия,
тя увлезе в градинка,
набрала й цвете сякакво,
увила й китка шарена,
па я Тодору подаде,
па на Тодору думаше:
- Либе Тодоре, Тодоре,
я на ти, а, бре, таз китка -
дене я носи на стърна,
нощя я туряй на роса!
Носи я мало, не много,
носи я девет години;
га хване китка да съхне,
да съхне китка, да вехне,
да вехне, да се развива -
знай, либе, ще се прогодя,
прогодя да се оженя.
Тодор ми обзе китката.
Дене я носи на стърна,
нощя я туря на роса.
Носи я мало, не много,
носи я девет години -
хванала й китка да съхне,
да съхне китка, да вехне,
да вехне, да се развива.
Тодор дружину думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
я току да ви прикажа
к'ва съм съня сънувал
в събота спроти неделя -
присадил бях си ябълка,
край мали врата в градинка,
стана девет години -
цвят цъфти, рожба не ражда;
сега й рожба родила
до две шекерки ябълки,
те се в уста не турят.
Дружина каят Тодору:
- К'во седиш, а, бре, к'во мислиш,
тая ти съня не е добра -
булката ти се годила,
годила, ще се ожени.
Я влез в нова конарня,
изведи конче хранено,
напой го, назоби го -
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напой,
тури седло като сребро,
тури юзда като звезда,
па се качи на конче,
тичай, Тодоре, на спревар -
ако ги в друм не стигнеш,
дано ги на двори спревариш!
И Тодор дружина послуша,
па влези в нова конарня,
па изведи конче хранено,
напои го, назоби го -
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои;
турна седло като сребро,
турна юзда като звезда,
па ми се качи на конче,
отиде Тодор на спревар...
Като из друми вървеше,
на път ми оре стар дядо,
Тодор на дядо думаше:
- Помози ти Бог, стар дядо,
кога те питам, кажи ми,
що ореш днеска във празник,
нали е света неделя?
Дядо Тодори думаше:
- Юначе, чуждо-чуждинче,
га ме питаш, да ти кажа,
що ора днеска във празник,
като е света неделя.
Че си имам момче като теб,
сега девет години
как ми й войник отишло.
Булката му се прогоди,
прогоди да се ожени,
та й днеска на сватбата,
та ора да я не гледам.
Тодор му нищо не рече,
ами си пусна кончето,
той ми ги из друм не стигна,
на ми ги на двор спревари,
да се с кумове прощава,
с кумове, с стари сватове.
Като ми Тодор видяха,
всички му вино даваха.
Тодор виното не гледа,
право при булката отиде,
па бръкна в куюн джобове,
щото му й ръка хванала,
той си на булка подаде,
ръката да му целуне.
Тя му ръката целува
и му ръката познала
по пръстен, по бурманлия.
Булка под було не дума,
булка под було продума:
- Кумове, стари сватове,
пусто да ви й говене
и това често кланяне -
ето ми Тодор - дойде си!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011