* * *

Войник на сватбата на жена си

Се армаса юнак Павло,
от събота до неделя,
во неделя ке се венча.
Ка ми зачу цар Костадин,
да ми пущи два татари,
два татари, два музури,
да го зеве Павло юнак,
да го земе силна воскя.
Да дадае Павловите,
Павловите тежки порти,
дваж ропниве, триж викнуве,
да излезе Павловата,
Павловата стара майка.
- Ой ти, бабо, стара бабо,
дека ти е юнак Павло?
Отговори и му вели:
- Ой ти, синко, мили синко,
Павло ми е на венчайне.
Ка ми зачу Павло юнак,
да ми урви по дворове -
ми си шета Павло юнак
со ръците на опако,
и ми рони дребни сълзи.
Го догледа Павловата,
Павловата армасница,
да ми урви во башчата,
ми накити китка цветье.
- Ой ти, Павло, мой армасник,
земи, Павло, вая киска,
да я носиш во пазува,
да я пулиш ката утро,
ката утро во неделя -
кога киска ке повени,
тога язка ке се мъжа.
Го търнае от венчайне,
ми отиде Павло юнак,
ми отиде силна воскя.
Я пулеше киска цветье,
ката утро во неделя,
ке я пули, ми я пули,
дур на девет ми години.
Ке ми стана едно утро,
едно утро, жално утро,
кога пули киска цветье -
киска цветье повенаха.
Ми се уми Павло юнак,
ми излезе кърс аскеро
да се шета со ръците,
со ръците наопъко,
и ми рони дробни сълзи.
Го догледа цар Костадин
от високите конаци,
да ми пущи два музули,
го викнае Павло юнак,
и му вели и говори:
- Ой ти, Павло, юнак Павло,
ой ти, Павло, първ на аскеро,
що се меташ кърс аскеро,
и ми рониш дробни сълзи?
Отговори юнак Павло:
- Ой ти, царе, цар Костадин,
ме опитваш, ке ти кажа -
кога пущи да ме зеваш,
да ме зеваш силна воскя,
ме търнае от венчайне,
и денеска невестата,
невестата ке се венча.
И му вели цар Костадин:
- Ой ти, Павло, юнак Павло,
урви долу на яворо,
коя койна те аресва,
да я вяниш, да си одиш.
Да ми урва Павло юнак,
и му вели на койните:
- Ой ти, койни, бързи койни,
коя койна е по-бърза,
ке му дада шиник ечмен,
мойто село е далеко,
е далеко, седум днови,
да си ойме седум саати.
Ке ми чуе свите койни,
свите койни кръв мочее,
и кобили изметнае.
Една койна, бърза койна,
проговори и му вели:
- Ой ти, Павло, юнак Павло,
обеси ми шиник ечмен
и стегни ми сино седло,
да кошни се одозгора,
барай оба ке си ойме.
Кинисае да си оде.
Ке одее, що одее,
сънце огре на лозята,
кога пуле едно дедо,
дека реже во неделя.
И му вели юнак Павло:
- Добро утро, старо старче!
- Добро дойде, добър юнак!
- Зашчо режеш во неделя?
- Ой ти, синко, мили синко,
ме опитваш, ке ти кажа -
има сина като тебе,
го търнае от венчайне,
ми го взее силна воскя
и денеска невестата,
невестата ке се мъжи!
- Ой ти, дедо, стари дедо,
барай дома да си дойдеш,
твоя сина дека греди.
Ке отиде на чешмата,
кога пули една баба,
дека пери во неделя.
- Добро утро, старо бабо!
- Добро дойде, добър юнак!
- Ой ти, бабо, старо бабо,
зашчо периш во неделя?
- Ой ти, синко, мили синко,
ме опитваш, ке ти кажа -
има сина като тебе,
го търнае от венчайне,
ми го взее силна воскя
и денеска невестата,
невестата ке се мъжи!
- Мари, бабо, старо бабо,
барай дома да си дойдеш,
твоя сина дека греди.
Ке отиде Павло юнак,
ке отиде на сватбата,
ми се скачи по скалата,
по скалата со све койна,
и му вели и говори:
- Добро утро, силна сватбо!
- Добро дойде, добър юнак!
- Ой ти, сватба, силна сватба,
извадите невестата,
ке я дарвам голем дара!
Ке излезе невестата,
и му вели Павло юнак:
- Невесто, невесто,
рашири си широк прегач,
ке те дарвам голем дара!
Си запрета невестата,
си запрета широк прегач,
я извади Павло юнак,
я извади киска цветье,
му я фърли во прегачу.
Ке я виде невестата
и му вели на сватови:
- Ой сватови, мой сватови,
от де сте дошле, да си ойте,
мойто момче ми е дошло!
Си я узве Павло юнак,
си ойдое сватовите...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011