* * *

Войник на сватбата на жена си

Тръгна Стоян, че отиде,
царю си войска избира.
Булка му пита струваше,
с тестени ръце излязла,
у мала градина увлязла,
набрала й цвете всякакво,
смясна си китка изкичи,
с бистри я сълзи нароси,
хем на Стоян думаше:
- Я на, Стояне, таз китка,
дене на калпак я носи
ноще под глава я гуждай.
Когат' ти китка извехне,
да знаш - аз жа се оженя.
Малко ми нещо станало,
тъкмо ми девет години
се ми й китката весела.
Като у десетях пристъпва,
у една ми света неделя,
кат' си китката погледна,
че му китката извяхнала.
Като я Стоян той видя,
че викна Стоян заплака.
Царски сахани дръннали,
царю си от стола той зачу,
две верни слуги проводи:
- Скору Стояна повикайте!
Стоян при царю отишел
и от далек му се поклони,
и от близо ръка целуна.
Царю Стоянум думаше:
- Стояне, младо юначе,
зъщо си толкоз жаловен?
Стоян на царю думаше:
- Царьо льо, наша стопанко,
аз си имах една китка,
от девет годин ка я нося,
дене я на калпак нося,
ноще я под глава гуждам,
все ми китката весела,
па днес ми китката увяхна -
днес ми се жени булката.
Царю Стоянум думаше:
- Я си увлез у сайванчеца,
че си излъчи, Стояне,
най-баш ъгарин излъчи,
сини ги седла оседлай,
скору у вас да си отидеш.
Стоян си царю послуша,
той си у сайванчец увлезе,
най-баш ъгарин излъчи,
сини го седла оседла,
скоро си у тях отишел.
Като тейка си съзрял,
той при тейка си отишел:
- Помага ти Бог, бе дядо,
днес ми й света неделя,
защо у неделя ореш?
- От голям огън си ора,
че аз имах синка кат' тебе,
па царю войска избира,
днес му се жени булката.
- Я айде, дядо, да идем
и да му булката видим.
Като си у тях отишле,
майка му у поница тъчала.
Стоян на майка си дума:
- Помага ти Бог, мър бабо,
зако у неделя тъчеш?
- От голям огън аз тъча,
аз имах синка кът тебе,
па царю войска избира,
днес му се жени булката.
- Я айди, бабо, да идем
и да му булката видим.
Като на сватбата отишле,
тъман си кръст Божи избира,
синките хвърлили злато и сребро,
Стоян си хвърлил пръстенче.
Кат' го видя булката му,
тя се, мъре, изпровикна:
- Яжте, дружина, и пийте,
секуй си у вас идете,
че мене ми Стоян дойде,
пръвното ми, бре, венчило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011