* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала й,
един син мама, Стоян -
той за син, той за дъщеря,
мило й да го ожени,
драго й ерген да ходи,
че го младичък зажени.
Взела му й булка хубава,
хубава булка Бройчица,
Бройчица, Брой Стоянова.
У петък женихли проводи,
у петък срещу събота,
у събота яли и пили,
у неделя сватба вдигнали.
У неделя сватба вдигнали,
тий си булката вземали,
у понеделник упрук правили.
Всичките ядат и пият,
и се веселба веселят;
Стоян ни яде, ни пие,
ни се веселба весели -
из двори ходи кахърен,
у къщи влягва жаловен.
Нийде го никой не видя,
ни видя, ни го попита,
че го съгледа майка му:
- Стояне, фидан бойлийо,
Стояне, каркъм-перчанлъ,
Стояне, кара-калпаклъ,
що си кахърен, жаловен?
Вино ли не ти достига,
вино ли, или ракия,
или си кръстнику не одари,
сватба ли не арладиса,
булка ли не си харесваш?
Стоян майка си продума:
- Мале ле, мила мале ле,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да н' те излъжа -
и виното ми достига,
виното и ракията;
и си кръстнико одарих,
и си сватбата арладисвам,
и си булката харесвам.
Снощи ми ферман довтаса
от царя, от Цариграда,
на царя чирак ще ида,
сарай-башиин да стана,
сарай-ключове да държа
на пусто тежко имане,
на каралии жълтици...
Бройчица, булка хубава,
кат' зачу Бройка тез думи,
увлягла й в мала градинка,
набрала й цвете всякакво,
накичи китка размесна,
на Стояна я подаде
и на Стояна продума:
- На ти, Стояне, таз китка -
деня я носи на глава,
нощя я слагай на роса...
Когато китка повехме -
тогаз ще ми й годежа;
когато китка изсъхне -
тогаз ще да ми й сватбата!...
Че тръгна Стоян, замина,
остави булка под було...
И той въз царя отиде,
на царя чирак да стане,
сарай-башия да бъде,
сарай-ключове да държи
на пусто тежко имане,
на каралии жълтици...
Малко ми, много, той служи,
тъкмо ми девет години.
Деня си китка носеше,
нощя я слага на роса -
ни му китката повяхна,
повяхна, веще изсъхна.
Като десета постъпи,
че стана Стоян една зорна,
една зорна у света неделя.
Кат' си китката погледна,
че му китката повяхна,
извяхна, веще посърна...
Стоян му жалба дожаля -
из двори ходи кахърен,
у сараи влягва жаловен...
Нийде го никой не видя,
ни видя, ни го попита;
че го съгледа царица,
че го съгледа и го попита.
Царица дума на царя:
- Царьо ле, царьо честити,
стана ми девет години,
както ми й Стоян тук дошъл,
все весел ходи из двори,
все засмян влиза в сараи;
днеска ми й света неделя,
Стоян ми й много кахърен,
кахърен, веще жаловен -
из двори ходи кахърен,
в сараи влягва жаловен...
Да идеш, да го попиташ,
дали да го попиташ,
дали му служба дотегна...
Че стана царя, че стана,
той въз Стояна отиде,
и на Стояна продума:
- Стояне, младо войниче,
стана ми девет години,
както си тука ти дошъл,
все весел ходиш из двори
и засмян влягваш в сараи -
днеска е света неделя,
защо си толко кахърен,
кахърен, веще жаловен,
дали ти служба дотегна?
Стоян на царя придума:
- Царьо ле, царьо честити,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да н' те излъжа -
нито ми служба дотегна,
днес ми се жени булката,
затуй съм, царьо, кахърен,
кахърен, веще жаловен...
- Да влезев в тъмни дамове,
да извадиш конче хранено,
хранено, невъзсядано,
което върви най-бърже -
по-бърже в село да стигнеш,
да си сватбата изпревариш!...
Че стана Стоян, че стана,
че влезе в тъмни дамове,
извади конче хранено,
хранено, невъзсядано;
че си кончето оседла,
оседла и го възседна,
възседна и го препусна.
До техни ниви кат' стигна,
един дядо нива ореше.
Стоян на дяда думаше:
- Помага Бог, дядо ле,
днеска ми й света неделя,
защо ми нива ти ореш?
Дядо пътниче думаше:
- Дал ти Бог добро, пътниче,
какво да сторя, да н' ора!...
Аз имам синка Стояна,
девет ми й годин станало,
както на служба отиде;
остави булка под було -
днес му се жени булката!...
Стоян му нищо не рече -
право у село отиде.
Като до чешма достигна,
една баба ризи сбиваше.
Стоян на баба думаше:
- Помага Бог, бабичко!
Нези ми й света неделя,
нези се ризи не избиват!
Бабичка дума Стояна:
- Дал ти Бог добро, пътниче!
Какво да правя, да сторя!...
Аз имам синка Стояна,
девет ми годин станало,
както е войник отишел,
няма го Стоян, не дойде,
булка под було остави -
днес му се жени булчето!...
Стоян си нищо не рече.
Като си до тях стигна,
всред двори булка извадили,
със нея прошка да взимат.
Стоян сватбари думаше:
- Ой ми ви вази, сватбари,
я се настрана дръпнете,
със булка прошка да взема,
голям подарък да даря!
Сватбари се назад дръпнали,
Стоян си ръка подаде,
със булка прошка да земне,
голям подарък да дари -
една шепа жълти жълтици,
на ръка маламен пръстен!
Бройчица, булка хубава,
кат' му ръката целуна
и си пръстена познала,
дет' си двамата менили,
менили, веще годили!
Бройчица, булка хубава,
кат' си пръстена познала,
подир Стояна тръгнала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011