* * *

Войник на сватбата на жена си

Много е мама сбъркала,
сбъркала, та пресбъркала,
Стояна млад оженила.
В събота го е сгодила,
в неделя го е венчала,
в понеделник хабер пристига,
от царят и от везира:
"Турците в аскер да идат,
а българите - войници!"
И Стоян войник да иде,
че има конче алено
и може конче да язди.
Стоян на майка думаше:
- Я кажи, мамо, на тейко,
тейко с войските да иде,
че ми е младо булчето,
свидно ми е да го замина.
Мама Стояна думаше:
- Баща ти, мама, стар човек,
не може конче да язди,
камо ли пеша да ходи.
Стоян се с булче прощава.
Петкана млада невеста,
тя на Стояна думаше:
- Я стой, почакай, Стоене,
хубаво да те накича.
Па влезе в равна градинка,
набрала цвете всякакво,
направила китка смесена
и я на Стоян подаде,
и на Стояна думаше:
- Либе Стоене, Стоене,
денем я носи на калпак,
нощем я слагай на роса.
Когато китката повехне,
тогава ще ми е годежа;
когато китката изсъхне,
тогава ще ми е сватбата.
Ходил е Стоян с войските,
цели ми девет години,
кога станала десета
китката почна да вехне,
да вехне, още да съхне.
Стоян при царя отиде
и на царя продума:
- Царьо ле, царьо, честити,
гатанка ще ти загатна,
можеш ли я, царьо, отгатна?
Заградил бях нова градинка,
посял бях млада фиданка.
Девет години все цъфти,
се цъфти пък не вързва,
сега е десета година,
цъфнала е и е вързала.
Царят се чуди и мае,
не може да я отгатне.
Той при царица отиде,
и на нея всичко разказа.
Царица на царя продума:
- Тоя войник, царьо, е оженен,
я го пусни да си отиде,
да си булката завари!
Царят на Стоян продума:
- Я влезни в царски яхъри,
избери конче бързоходче.
Стоян си избра конче,
като на зингия стъпи,
доде се през конче преметна -
през девет села премина.
Като до София отиде,
край София бабичка седи,
тя на Стояна думаше:
- Я слушай, млади войниче,
вижда ли някъде Стояна,
че днес му се жени булката?
Стоян си конче разигра
из Софийските улици.
Като при сватба отиде
и на сватбари продума:
- Ой, ви вази, сватове и кумове,
я изведете булката,
да я даря дарба цариградска!
Като булката извели,
Стоян й пръстена подаде.
Тогава булката продума:
- Бягайте, сватове и кумове,
че тоз войник е моят мъж,
моят мъж, първо венчило!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011