* * *

Войник на сватбата на жена си

Сватба сторил Радула войвода,
сватба сторил и ми се оженил.
Во неделя той сватба ми сторил,
понеделник абер нему дошло -
цар Костадин на войска го викал.
Що му велат до три чоадари:
- А, е гиди, Радула войвода,
цар Костадин тебе ми те викат,
ти да служиш во царева войска!
- Дейди вие, до три чоадари,
синок съм се младо оженило,
со невеста не сум се видело;
ви се молам да ме оставите,
догодина само яз ке дойдам,
кье му служам токмо три години.
- Ой, Радуле, Радуле войвода,
от цар мувлет три години немаш.
Наче гърло она да сборува
на своята, бре, млада невеста:
- Ой ти, люба, моя верна люба,
да що толку късмет си немало:
- Вчера ние двата се зедохме,
още не сме двата разпознале;
сбогом, любо, оти яз си одам,
яз си одам во царева войска.
Се разплака Радулица млада,
та ми влезе зелена градина,
що ми набра до две кискьи цветье -
една даде на Радула войвода,
друга държа Радулица млада.
- Ай, Радула, Радула войвода,
на, носи я тая кьиска цвекье,
да я носиш во десна пазуа;
кьиска дури весела кье ти е,
да ме знаеш, оти я сум дома;
кога кьиска кье ти овенее,
ти да знаеш, оти не сум дома.
Така рече Радулица млада,
се поклони и ръка му бакна.
Радула влезе в конюшница,
ми обружа коня ластовица;
седло клава от сребро сковано,
юзда клава от злато жежено.
Се промени Радула войвода,
що облече зелена долама,
и озгора биниш самурлия,
и на глава самура калпака,
и на калпак челенк позлатена;
си препаша сабя димиския
и си зеде тежка богдугана,
тежка, богме, седемдесет ока;
се изпрости со татка, со майка,
се изпрости со своята сестра,
и си пойде во царева войска.
Що слугувал до седум години,
ката утро кьиска погледувал;
едно утро рано во неделя
си извади своя кьиска цвекье,
си извади от десна пазуа,
кога виде - кьиска увената!
Пред царя той веднъж ми излегло,
плачеекьи, нему му велеше:
- Ой ти царе, царе Костадине,
яз ке служам до седум години,
яз имам до седум години,
откога сум младо оженето,
и невеста млада оставило;
во неделя яз сум се женило,
понеделник во войска сум дошло,
со невеста още непознато;
невеста ми кьиска цвекье дала,
да я носам во десна пазуа -
дури кьиска весела ке ми йе,
тая дома у мене кье бидит;
кога кьиска кье ми овенее,
невеста не кье бидит;
ова утро кьиска ми овена!
Ти се молам, царе Костадине,
да ме пущиш дома да си одам,
за да видам моя верна люба,
дали умре, дали се омажи...
- А, егиди, Радула войвода,
заощо мене не си ми кажало,
да те пущам люба да си видиш?
Айде сега бърго да си одиш,
назад веке ти да не се вракяш!
Изим взело Радула войвода,
и си явна она бърза коня.
Овде, онде по бели друмове,
що ми дошол рано во неделя,
що ми стрело старец, що орело,
старец ми бил неговио татко.
Коньот запрел и стареца го прашал:
- Дейди, старче, що денеска ораш,
лели ми е светана неделя?
- А егиди, незнаен делия,
и я си знам, оти е неделя,
и си знаям, оти е греота,
дека орам во света неделя.
Яз си имам голема неоля,
за тоя сум излегло да орам;
яз си имам една мила сина,
мила сина - Радула войвода.
Се ожени пред седум години,
во неделя она сватба стори,
в понеделник на войска си ойде,
си остаи хубава невеста,
що го чека до седум години,
тая денеска веке се мажи.
От жалои от дома побегнаф,
за да орам и да се оттушам.
Кога чуло Радула войвода,
се разплака и коня потера.
Що ми стрело една стара жена,
с урка преди и гоеда пасит.
- Дейди, стара, зер не си хрисянка -
що си предиш во неделя с урка?
- А, егиди, незнаен делия,
не задевай изгорена душа!
Я ожали Радула войвода,
я остаи своя стара майка,
и си дупна коня ластоица.
Що ми стрело своя мила сестра,
овци пасла и со глас тъжела.
- Ейди, брате, Радула войвода,
кай си, брате, ти сега да видиш,
кай се мажи твоя верна люба,
кье я земи Момчула войвода!
Кога чуло Радула войвода,
своя сестра како го тъжела,
запре коня и нейзе и се кажа,
и я прати татка си да вика
и майка си - дома да си дойдат.
Радула ми конь на дизгьин пущи,
и со юруш во дворои влезе.
Що ми нашол Момчула войвода,
що ми нашол иляда сватои,
сите, брате, ми се уплашиле,
от Радула, да не й погуби.
- Не бойте се, иляда сватои,
прайте джумбуш и веселете се,
нищо завал яз вам не ви чинам,
ни Момчула празен кье изпратам,
кье даам моя мила сестра.
Кога чуле иляда сватои,
от' Радула тие да сборои,
сите ми се радостни станале.
Три дни, брате, сватба що си правил,
що си спрема неговата сестра,
за Момчула да му е невеста;
го изпрати со голема радост,
а Радула дома си остана
со своята млада Радулица,
при татка си и при своята майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011