* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, имала,
едного сина Стояна,
бързала да го отгледа
по-бързо да го ожени.
В петък го мама посгоди,
в събота сгоден походи,
в неделя булка под було.
От царя писмо пристига -
Стоян да иде млад войник
цели ми девет години,
да служи Стоян на царя,
на царя и държавата.
Булка му китка подава
и си на Стоян поръчва:
- Денем я носи на глава,
нощем я слагай на роса;
кога ти китка повехне -
тогава ще ми й годежа;
кога ти китка изсъхне -
тогава ще ми й сватбата.
Стоян при царя отива,
де ходи Стоян - все свири;
денем китка му на глава,
вечер я слага на роса,
цели ми девет години.
На десетата година
китка му е повяхнала,
не пее Стоян, не свири.
Царица дума на Стоян:
- Защо си тъжен, кахърен,
не пееш, нито пък свириш?
Стоян царице думаше:
- Вчера ми се е булче сгодило,
днес ще му бъде сватбата...
Царица дума Стоене:
- Я влезни в дълбоки дамове,
изведи конче хранено,
с бял го ориз назоби
и с руйно вино напои,
че се на конче преметни,
право си у вас отиди
и си булчето ти вземи!
Стоян царица послуша,
изведе конче хранено,
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои
и се на конче преметна,
докато седне на седло -
ето го Стоян в родно село.
Край село баба и дядо,
оряха, бяла пшеница сееха.
Стоян при тях се отбива
и на старците думаше:
- Много поздрави от Стоян,
ваши син скоро ще дойде.
Старци се много смутиха,
но си Стояна познаха,
познаха и разказаха,
че днес му се жени булчето.
Стоян във село отива
и при сватбари той влиза.
Сватбари кръст пускаха,
Стоян си пусна пръстена,
пръстена - годежника.
Като са кръста занесли,
булката пръстен познала
и на сватбари думаше:
- Има ли тука ябанец,
ябанец или чужденец?
Сватбари се огледали,
накрая седи войниче,
то си пръстена пуснало.
(...)
И на сватбари думаше:
- Яжте и пийте сватбари,
аз при Стоян ще отида,
при мойто първо венчило!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011