* * *

Войник на сватбата на жена си

Утакмил е Янко царев войник,
утакмил е Мара Прилепкиня.
Утакми я Янко, поглави я,
па отиде Янко царев войник.
Дала му е Мара Прилепкиня,
дала му е червена ружица,
на Янкоте дума продумуйе:
- Чуеш ли ме, Янко добър войник,
доде цъфти червена ружица,
я до тога тебе че те чекам,
извене ли червена ружица,
че да знаеш, дека че се женим!
Насадил е Янко добър войник,
насадил е червена ружица,
цъфтела му девет годин време.
Ка покара десета година,
извехнала цървена ружица.
Поили се Янко царев войник.
Согледа го да честита цара,
на Янкоте дума продумуйе:
- Чуйеш мене, Янко добър войник,
защо си се толко поилило?
Я Янко му дума продумуйе:
- Чуеш мене, да честити царе,
де се жени мое първо либе,
затова сам толко угрижено.
А царя му дума продумуйе:
- Чуеш ли ме, Янко добър войник,
я си земи най-добрата коня,
та си нди на Прилепа града!
Па улезна Янко добър войник,
та си взема най-добрата коня.
Кога ойде у Прилепско пблье,
тамо найде неговио баща,
дето крои това бело лозье,
бело лозье на бели снегове.
А войник му дума продумуйе:
- Бог помага, дедо, стари дедо,
заяю кроиш това бело лозье,
бело лозье на бели снегове?
Я он си му дума продумуйе:
- Дал Бог добро, непознат юначе,
и я имам сина като тебе,
па се жени неговото либе,
та сам тука дома да не гледам!
Кога ойде под Прилепа града,
тамо найде неговата майкя,
дето бели тия бели платна,
бели платна на бели ледове.
А Янко ю дума продумуйе:
- Бог помага, бабо, стара бабо,
защо белиш тия бели платна?
Я она му дума продумуйе:
- Дал Бог добро, непознат юначе,
и я имам сина като тебе,
като тебе - Янко добър войник,
па се жени неговото либе,
та сам тука дома да не гледам!
Кога ойде Янко добър войник,
кога ойде у Прилепа града,
кога ойде на момини двори,
а дворите били затворени,
затворени с девет боя кале,
та не може нищо да улезне.
А що беше Янко добър войник,
ка постегна тая добра коня,
постегна му той златни колани,
и постегна той златни мамузе,
па си шликна тая добра коня
и прерипна девет боя кале.
Ка улезна у равни дворове -
у дворове три иляд сватове.
Па улезна Янко добър войник,
па улезна у честна трапеза,
па си седна накрай у децата,
па си Янко дума продумуйе:
- Чуйте мене, китени сватове,
кой изпие Янковата чаша,
той че либи Янковото либе!
Редиа се, море, си юнаци,
па не можа чаша да изпия.
Ка я взема Янко добър войник,
ка я глътна, никой го не виде,
па им Янко дума продумуйе:
- Сипете ми баре йоще една!
Па им Янко дума продумуйе:
- Кой пребие Янковата сабля,
той че либи Янковото либе!
Редиа се, море, си юнаци,
па не можа сабля да пребия.
Ка я взема Янко добър войник,
ка я стисна у десната ръка,
пребила се сабля на три края.
Па излезна Янко добър войник,
та направи тая остра сабля
и си яна тая добра коня,
па изкара три иляд сватове,
изкара ги у равни дворове -
илядо е со сабля сосекал,
илядо е коня погазила
и илядо сос пеня удави,
сал остави китена невеста,
отведе я дома на дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011