|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
В петък се Стоян погоди,
в събота сгоден походи,
в неделя беше му сватбата,
а в понеделник момин ден.
Във вторник хабер довтаса,
Стоян на война да ходи,
булче под було да остави
от никого не опростено,
никому не продумало,
ни на свекър, ни на свекърва,
на девер, ни на етърва...
Докато Стоян да тръгне,
булче си влязло в градина,
набрало цвете всякакво,
извило китка размесна
и на Стоян я подало.
Та си му булче заръча:
- Денем я носи на страна,
нощем я слагай на роса;
когато китка завехне,
завехне, още засъхне,
тогаз аз ще се оженя!
Носил я Стоян, що носил,
тъкмо ми девет години;
когато десетата почнала,
китката взела да вехне,
да вехне, още да съхне...
Тогаз си Стоян поиска
при царя да си отиде,
при булче да го той пусне.
Когато при царя отишъл
и царя го е запитал -
що иска Стоян от него, -
Стоян му така издумал:
- Царьо ле, царьо честити,
към тебе когат съм тръгнал,
посадих една ябълка;
ето ми девет години,
ябълка цъфти, не вързва,
сега си хабер получих,
че ябълката вързала,
та искам да си отида,
ябълката да забиколя.
Тогаз продума царица:
- Царьо ле, царьо честити,
това не е за ябълка
ами се жени булче му!
Тогаз царя го пуснал,
при булчето да си отиде.
Кат вървял Стоян през поле,
съгледа старец, че оре,
в неделя оре и плаче.
Млад Стоян старец попита:
- Защо ми плачеш, ой дядо?
- От мъки, синко, излязох,
в неделя, синко, да ора,
като се жени снаха ми!...
Край село видял бабичка,
че пере ризи в неделя,
и нея така попита:
- В неделя, бабо, що переш?
- В неделя, синко, аз пера,
че не мога от мъки да стоя,
щото се жени снаха ми!...
Като във село той стигна,
право на сватбата отиде
и при сватовете той седна.
Когато хвърляха на мената,
и той си хвърли пръстена.
Когато взе булка мената,
та преброила парите,
като видяла пръстена,
хвърли парите и мената,
и с висок глас викна, запита:
- Кой ми е хвърлил тоз пръстен?
Тогава той й каза да,
че този е пръстен донесен,
от непознато юначе.
Тогаз булката извика:
- Това непознато юначе
е мойто либе млад Стоян!
Всички се тогаз сбутаха
и един по един излязоха...
Стефаново, Ловешко (предоставен от г-н Иван Павлевски).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|