* * *

Войник на сватбата на жена си

Балия конян ковеше,
майка му нога държеше,
любе му диван стоеше,
пъстър му тюфек държеше
и още си го питаше:
- Балия, любе Балия,
за кога да ти са надям,
за кога амут да имам?
- Надяй си ми са, невясто,
до дванадесте години,
че ко до ногав не дойда,
та ти са тогав ожени!
Чака го млада невяста
до дванадесте години
и година го не чака,
че си са тогав ожени.
Бабичка ошла да пере,
колконо пере и плаче.
Аде са пътник зададе:
- Бабичко, стара анайко,
оти ми переш и плачеш?
- Как да не плача, пътниче,
га имах сино Балийо,
та ми на саферь атиде,
и имах млада невяста,
та си са и тя ажени.
- Бабичко, стара анайко,
кога хи беше сватбана?
- Пътниче, мойо друмниче,
снощи хи беше канана
и днес хи беше сватбана.
- Бабичко, стара анайко,
не мога ли хи пристигна
и мене даре да дарят?
- Пристигна хи щеш, пътниче,
ко си кончено кайдисаш
и силяхан си разпръснеш!
Юнак си конян кайдиса
и силяхан си разпръсна,
та хи във порти завтаса.
Та си пачука, павика:
- Имате млада невяста,
и мене даре дарите!
Баба хи влязе навътре:
- Невясто млада, зелена,
пътник ми чука и вика
и ище тенки дарове.
И тя му яглък праводи,
пък то хи пръстен праводи.
Га го невяста пагледна,
та си хи тихо раманя:
- Бабичко, стара анайко,
сичкона халал да ви е,
соя е пръстен Балиев,
я ща с Балия да ида!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011