* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян говори на майка му:
- Жени ме, мале, токми ме,
още ми малок малечок,
дурде ме любат момите,
за малка мома Бояна,
за тенинка висока,
за бела чернайока.
Я тя му вели, говори:
- Постой, сину, почакай,
тая година е скъпия:
килото жито по стотина,
стомната вино църна грошови,
оката му е по жълтица.
Я той я вели, говори:
- Варай, мале, майко ле,
бащовите ямбари са препълни
бела пшеница църноклашица,
бащюви бъчви са препълни
ройно вино тригодишно.
Го й такмила майка му
за малка мома Бояна,
за бела църнойока,
за тенинка висока.
На неделя сватба му стори,
на понеделник книга му дойде
дури од цар Стефан.
Стоян книга гледа, слъзи рони,
негова стара майка му говори:
- Варай, сину Стояне,
що книга гледаш и слъзи рониш?
Я той я вели, говори:
- Варай, мале, майко ле,
мене книга ме дошла,
дури од цар ми Стефана:
"Що прави да прави Стоян,
поскоро да дойдиш".
И да си стана Стоян,
киниса да отиде
дури на цар Стефана.
И цар Стефан си го чини бинбашиа,
на хиляда души да повели той,
се юнаци, се Бошнаци,
и да си стори Стоян тамо
до седем цяли години.
Ката година сън бе сънил,
ча у дворот му има дърво калинка,
много цвет цветила,
върз не е вързувала.
Тая година сън бе сънил:
цвет мъра му е цветила,
върз много му е вързала,
до три зърна калинка.
И да излезе Стоян по чаршията,
се чудеше и много се жалеше.
И цар Стефан кинисал
на църква да си пои.
И да го стрете Стояна,
и да му вели на Стояна:
- Ой, млад бинбашиа мой,
защо така мошне си пожален?
Я той му вели, говори:
- Варай, цар ми, цар Стефан,
да ти кажа и прикажа,
и яз сам женил у неделя,
на понеделник книга ми дошла
од тебе цар ми, цар Стефан.
И да си станах, си дойдох,
сега има седем години.
Ката година сън бех сънил,
ча си имам од дворот ми
дърво калинково,
много цвет ми цветила,
върз не ме е вързувала.
Тая година сън бех сънил:
цвет мъра е цветила,
и върз много е вързала,
до три зърна калинки.
Тогай му вели цар Стефан
на Стоян млад бинбашиа:
- Влези, Стоян, на тавлахана,
одбери кон храненто,
що за ден земя обижда
и пак с слънце се върнува.
И си влезе Стоян на тавлахана,
си одбера коня храненто,
да си вяхна, да киниса той.
Дур да блъсни слънцето,
дойде покрай лозята,
да си найде тамо една баба,
лозе пляви, хем корени.
Да я вели Стоян и говори:
- Поможи Бог ти, стара бабо,
що лозе плявиш, бабо, ем корениш?
Я та му вели и говори:
- Що да стора, сину, как да правя -
и язе имах един син,
като тебе омясаше;
на неделята го сам женила.
на понеделник книга му е дошла
дури од цар Стефана:
"И Стоян що прави да прави,
поскоро да дои на силна войска!"
И да си стана Стоян, си отиде,
сега има седим гадина.
Пръмната му люба, що го чекаше,
денеска сватба има, ке се жени.
Я той я вели и говори:
- Варай, бабо, стара майко,
я однеси ме до невестинските дворови,
и язе имам од Стяна,
тежка дарба да я даря невестата.
И да си юдиде баба напред,
и млад Стоян послет нея,
и да го юднесе дур на дворови.
И да излезе Стоян от бърза коня,
и сите права му станаха,
и сите коня му фатиха,
и сите чаша му подадоха.
И той им вели, говори:
- Варай, сватови кумови,
немам време за ядене, за пиене,
лю извадите невестата,
мене ръка да ми цалива,
и да я подара тежка дарба,
ча си имам път да пътувам.
Тогаз и те извадиха невестата,
и та му цалива ръката,
и той извади пръстен от пръстот,
и да я дари невестата.
И га гленда невестата пръстено,
тоз пръстен е, та що му е дала на Стояна.
И да му вели иевестата:
- Ой сватови, ой кумови,
я станейте си, подейте си,
мене ми си дойде първийот любов!
И дя си юдзеха ръка за ръка
Стоян и млада невеста,
и да отидоха дур у дома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011