|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Годи се Руси, Руси ле,
за Русанка, руса ябълка,
таз му й неделя сватбата,
до неделя му й булото.
Царя за Руси проводи:
"Де да е Руси, да дойде,
Руси ми, младо юначе,
царски чаири да коси,
царски атове да пасе!"
Руси си писмо проводи:
"Не мога, царьо, да дойда,
таз ми й неделя сватбата,
до неделя ми й булото!"
Царя му хабер проводи:
"Ко не мой Руси да дойде,
баща му тука да дойде;
'ко не ще баща му да дойде, -
на Руси глава да дойде!"
Руси се чуди и мае
какво да стори, да прави...
В неделя сватба направи,
венчели, разделили ги,
в понеделник рано ранили,
сладка ракия заливат.
Руси Русанки думаше:
- Русанке, снощно венчило,
аз ще в Цариград да ида,
младо войниче да бъда,
царски чаири да кося,
царски атове да паса.
Русанке, булка хубава,
под було ще те оставя.
Че стана Руси, Руси ле,
съблече дрехи венчални,
облече дрехи войнишки,
отиде в темни яхъри,
изкара конче хранено,
че си кончето напои,
напои и го назоби.
Русанка отиде в градина,
набрала й китка смесена,
че си китката накичи
и я на Руси подаде.
Русанка Руси думаше:
- Руси ле, снощно венчило,
на ти таз китка от мене!
Носи я, Руси, топи я,
деня я носи на страна,
нощя я топи до глава.
Кога ти китка повене -
да знаш, че съм се годила;
кога ти китка изсъхне -
да знаш, че съм се оженила!
Тръгна Руси да иде,
остави булка под було,
а че в Цариград отиде,
царски чаири да коси,
царски атове да пасе.
Седял е Руси, Руси ле,
дор девет цели години,
все къде ходи, все пее,
все пее Руси, все свири.
Деня си носи китката,
нощя я топи до глава.
Носил я Руси, топил я,
че му китката повяна.
Като му китка повяна,
тогиз се Руси замисли,
все къде ходи, все грижен,
все грижен, и все кахърен...
Царица царю думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
я питай Руси юначе -
та що е грижен, кахърен?!
Станало й девет години,
как е дошъл юначе,
все къде ходи, все пее,
все пее Руси, все свири -
сега все грижен, кахърен...
Царя си Руси повика,
повика и го попита,
защо е грижен, кахърен.
Руси на царя думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
нали ме питаш, да кажа,
правичко ще ти обадя,
защо съм грижен, кахърен.
Станало й девет години,
както при тебе аз служа;
оставих булка под було.
Като щях насам да дойда,
тя ми китчица подаде
и на мене заръча:
"Руси ле, снощно венчило,
(на ти таз китка от мене!
Носи я, Руси, топи я),
деня я носи на страна,
нощя я топи до глава.
Кога ти китка повене -
да знаш, че съм се годила;
кога ти китка изсъхне -
да знаш, че съм се оженила!"
Сега ми китка повяна -
Русанка се е годила...
Царица царю думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
хайде, царьо льо, пусни го,
пусни го у тях да с' иде!...
неуточнено, Сливенско (СбНУ 22-23/1906-1907, с. 79, № 64 - "Руси
и китка смесена").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|