|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Стояновата майчица
тя си е много сбъркала,
сбъркала и пригрешила,
че си скоро прибързала,
та си Стояна оженила.
В събота го е годила,
в неделя го е венчала.
В понделник, сутро ми рано,
портите му захлопали,
и коне си изтропали,
царски хора довтасали,
че си Стояну думаха:
- Стояне, младо юначе,
царя си, холам, написа,
сичките млади юнаци,
че току тебе оставила,
че си се снощи оженил,
и ти е млада булката.
Стоян им нищо не рече,
най влезе в тъмни яхъри,
изкара коня хранена,
че го среди двора обседла,
обседла Стоян, обюзда,
че си го Стоян възседна,
че с царски хора ще иде.
Пък булка му се повърна,
че влезе в горна градинка,
та скичи китка шарена
че я Стояну подаде,
и си Стояну думаше:
- С Богом да идеш, Стояне,
с Богом да идеш, да дойдеш,
на ти, Стояне, таз китка,
тазика китка шарена,
дене я носи в пазва си,
ноще я туряй в възглаве.
Кога китката повене,
тогаз ще да се оженя.
Стоян си пое китката,
тури я в десна пазва си,
че с царски хора отиде.
Право в Цариград отишле,
в Цариград, у царски сарай,
първи го дверник сторили,
седел е Стоян, слугувал,
седем години и осем,
че на девет година
китка му й повянала.
Стоян по дворье ходеше,
по дворье, по царски сарай,
хем ходи Стоян, хем плаче.
Царицата го видела,
видела, още съзрела,
че си Стояну думаше:
- Стояне, младо дверниче,
седем години, и осем,
дето си ходиш, се пееш,
пък вчера и днес - все плачеш?
Стоян царици думаше:
- Царице, господарице,
оставих булка под було,
седем години и осем,
и вчера се е годила,
утре ще да се венчее...
Царица дума Стояну:
- Стояне, млади дверниче,
от мене воля да имаш;
я си влез в царски яхъре,
отбери коня хранена,
че си кончето възседни,
по-скоро у вас да идеш,
дано си булка завариш,
завариш да я отнемеш.
Стоян си влезе в яхъри,
та отбра коня хранена,
че си го Стоян възседна.
В събота, по икиндия,
из Цариграда излезал.
В неделя сутро ми рано
през Дренополе премина,
в неделя по икиндия,
и в София е довтасал,
право у тях си отишъл,
портите му затворени
и булката му завели,
завели да я венчават.
Тръгна си Стоян из София,
из софиянските друмища,
че си сватбата намери.
Сватбари думат Стояну:
- Пътниче, царско юначе,
я послез, холан, от коня,
на трапезата да седнеш,
да ядеш, холан, да пиеш,
веселба да се веселиш.
Стоян си слезе от коня,
и седна на трапезата.
Поял е Стоян и попил,
и веселба се веселил.
Та че булката излязла,
наред ръка да си целува,
всякой и даде по пара,
Стоян й даде злат пръстен.
Като го тя поела,
тутакси ми се усетила,
че си булото подигнала,
та го в лицето погледна.
Булката дума сватбари:
- Прощайте вие, кумове,
и вие, стари сватове,
аз ще с пътниче да ида,
с пътниче, с царско юначе!
Стоян си пое булката,
та си я у тях заведе.
Сливен; зап. К. С. Загорски (Каравелов-Лавров, № 88).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|