* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е мама, имала,
един ми син Стоян.
В петък го мама посгоди,
в събота годен проходи,
в неделя сватба правеха.
В понеделник окроп играха,
вторник кумове изпратили,
кумове, стари сватове,
долу ми, долу под село,
под село, под циганските гробища.
Кога се назад върнаха,
двора им пълен с войници
и Стоян млад войник ще иде,
булче под було ще остави.
Хитро му е било булчето,
влязло е в равна градинка,
набрало е китка размясна,
и я на Стоян подаде:
- Стояне, либе Стояне,
гледай я, либе, реди я,
да не ти китка овяхне,
овяхне, дори изсъхне.
Кога ти китка овяхне,
тогава ще се сгодя,
когато китка изсъхне,
тогава ще ми е сватбата.
На мене, було ако се скъса,
с черни ями ще го закърпя.
Реди я, Стоян, гледа я,
цели ми двет години.
Денем я носи на калпак,
вечер я слага на росица.
Станал е рано в неделя,
първи при китки отива.
Кога си китка погледна,
китка му е овяхнала,
овяхнала, дори изсъхнала.
Стоян ситни сълзи зарони.
Царица дума Стояна:
- Стояне, младо войниче,
стана ми девет години,
където ходиш, Стояне,
все свириш и пееш,
днеска ситни сълзи рониш?
Стоян царица думаше:
- Царите, млада кралице,
като ме питаш, да кажа.
Кога млад войник, да дойда
булче под було оставих.
Хитро ми е било булчето,
то ми китка подаде и каза:
"Кога ти китка увехне,
тогава ще се сгодя.
Като ми китка изсъхне,
тогава ще ми е сватбата."
Сега ми китка овяхна,
овяхна, дори изсъхна.
Царица дума Стояна:
- Стояне, младо войниче,
влез в равни яхъри,
оседлай конче хранено.
Докато се на коче качиш,
на половин път ще идеш,
докато се на конче направиш,
в село ще влезеш...
Кога Стоян в село влизаше,
старец на нива ореше.
Стоян се повъзпря
и на старец думаше:
- Защо, дядо, днес ореш,
в света неделя ореш?
Дядо на войниче думаше:
- Аз, имах като тебе войниче,
остави булка под було,
днеска му се булче жени
и аз от мъка дойдох да ора...
Стоян си овчар подмина
и си в село отиде.
Сред село хоро играеше,
Стоян си сабя извади,
сред хоро я заби
и си кончето върза.
И на трапезата накрая седна,
и на сватове думаше:
- Кумове, стари сватове,
може ли булчето,
ръка да ми целуне -
голям ще й подарък дам.
Булче му ръка целуна,
Стоян й пръстен подаде.
Тогава си булка було хвърли,
и на кумове каза:
- Кумове, стари сватове,
това е моето първо либе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011