* * *

Войник на сватбата на жена си

Писнали гайди, цигулки,
млад ми се Георги зажени.
Тъкмо си Георги ожени,
на другия ден писмо пристигна -
Георги войник да замине.
Ах, нали му младо булчето,
мило му да го остави.
Георги на майка продума:
- Майко ле, стара майчице,
моля се, мамо, на тебе,
а ти се помоли на тато,
той отмяна да ме отмени,
барем една година,
барем дна или половина,
че ми е младо булчето,
мило ми е да го оставя,
още по-мило с мен да го поведа!
Майка на Георги говори:
- Моли се, синко, на тато си,
че не може отмяна да те отмени,
че такъв е закона -
всеки службата да си изслужи.
Георги на Радка тогаз продума:
- Радо ле, либе хубаво,
я ми багажа, либе, събери,
че аз войник отивам,
а тебе млада оставям.
Радка нищо не каза,
влезе в малка градинка,
набра цвете всякакво,
направи китка смесена,
па си при Георги отиде,
китка на Георги подаде:
- Тази ти китка, либе, дарявам,
нея за мен да гледаш.
Денем я носи на глава,
нощем я слагай на роса,
когато ми китка повехне -
тогава за друг ще се сгодя.
Още си Радка дала
пръстен от ръка,
и на Георги заръча:
- На пръстен камъче кога падне -
тогава за друг ще се венчея!
Че се двамата така разделиха,
Георти войник отиде,
а нея така остави.
Осем години служба служи,
на девета година -
китка на Георги повяхна
и на пръстена камък падна.
Че повехна Георги, посърна,
командира Георги съгледа,
съгледа и го попита:
- Защо си, Гьорге, повехнал,
повехнал и посърнал,
Девет години служба весело кара?
Тогаз Георги на командира говори,
че кога войник излязъл
младо си булче оставил,
булче му китка подало,
подал и заръчало,
кога китка повехне -
тогаз за друг ще се ожени;
и пръстенче му подало,
кога камък му падне -
тогава за друг ще се венчее...
- Вчера ми китка повехна
и от пръстен камък падна!
В неделя ще й бъде сватбата,
зарад туй ти се моля -
в отпуск да ме пуснеш,
булчето да си възвърна.
Командир Георги отпуска,
три дни той ми пътува,
на четвъртия бе света неделя.
Георги към тяхно село пристига
и покрай тяхна нива минава.
Баща му на нива ореше,
Георги на баща си продума:
- Помози ти Бог, старо старче,
защо си на нива излязъл
черни угари ореш,
на земя сълзи рониш,
днес нали е света неделя?
Баща му не го позна,
той на войника продума:
- Като ме питаш, да ти кажа,
аз имам син като тебе,
девет годин как войник е отишъл,
млада си булка той остави,
булче му се днес за друг ожени,
зарад туй съм излязъл
черни угари да ора,
кахъри да си разтуша...
Тогаз Георги побърза,
към село закрачи.
Като в селото влезна
и на сватба отиде
никой Георги не позна.
Накрая на трапезата седна,
чини сеир какво ще стане.
Почнала невяста дари да дарява,
като до войник достигна,
свои познати попита:
- Един войник на трапеза
и него ще дарим!
Почна дари да честити,
като до войника доближила,
той си в джоба бръкнал,
извади китка повехнала
и нейното пръстенче.
Тогаз го е навяста познала,
че този войник е нейното либе Георги,
че го със сълзи окъпа
и се високо провикна:
- Яжте и пийте, кумове и сватове,
сватбата е Иванова,
а булката е Гьоргева!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011