* * *

Войник на сватбата на жена си

Хранила мама, хранила,
един си сина Стояна;
раснал е Стоян, пораснал,
достоен е ерген той станал.
Нали си го войники писали,
писали, още вземали
за девет ми цели години,
на царя служба да служи.
Стоян си на двори ходеше,
кахърен, още жаловен.
Нали го мама му зърнала,
дето е Стоян кахърен,
кахърен, още жаловен,
че си Стояна попита:
- Стояне, сине Стояне,
защо си, мама, кахърен,
кахърен, още жаловен?
Стоян мама си продума:
- Мамо ле, мила майно ле,
като ме питаш, да кажа,
защо съм, майко, кахърен,
кахърен, още жаловен.
Мило ми й, мамо, за тебе,
за тебе, още за татка;
как ще ви ази оставя,
че мене ме войник вземаха
за цели ми девет години.
Кой ще ви черда изкара,
кога аз войник замина?
Я хайде, майко, да ме ожениш,
кат' мойте, майко, другари,
отмяна да ти донеса,
на мойто място да шета!...
Стояну мама продума:
- Я кажи, мама, я рекни,
за коя мома да пратя?
Стоян мама си дума:
- Я прати, мамо, я прати,
за Малумка мома хубава.
Че за Малумка пратиха,
че му Малумка дадоха.
В петък мена мениха,
в събота года годиха,
в неделя сватба дигнаха,
в понеделник радост имаха,
у вторник булка отбулваха,
у сряда Стоян войник ще върви...
Малумка, булка разумка,
в градинка улязла,
набрала цветя сякакви,
хубава китка извила,
та я на Стоян подаде
и на Стояна продума:
- На ти, Стояне, таз китка,
денем я носи на чело,
нощем я слагай на звезди,
да гледаш добре, Стояне!
Кога ти китка повехне -
да знаеш, че ще се оженя;
кога ти китка весела -
аз все за тебе ще очаквам!
Че тръгна, Стоян замина,
на царя служба да служи.
Малко ми нещо служило,
цели ми девет години,
нал и десета постъпа.
Грозен си синчец Стоян сънувал -
у тях си има ябълка,
девет години как цъфти,
цъфти пък не завързва,
откак е у десетата постъпила,
цъфна ябълка и завърза,
а какво е завързала
дивите свини да ядат...
Нали ми стана млад Стоян,
ез царски двори ходеше
кахърен, още жаловен.
Като го царя съгледа
и на Стояна продума:
- Стоене, добър юнако,
защо си, Стоене, кахърен,
кахърен, още жаловен?
Да няма нещо, Стоене,
кажи ми, още рекни ми!
Стоян си царя продума:
- Царьо ле, царьо честити,
като ме питаш, ще кажа,
защо съм кахърен, жаловен.
Нощес си сън сънувах -
в дома си имам ябълка,
девет години как цъфти,
цъфти и не завърза,
откак е у десета постъпа,
цъфна ябълка и завърза.
Кажи ми, царьо, обади ми,
на сънчеца ми разтълкувай?
Че си царица повика,
на царица сън казава,
царица съня изтълкува -
че ябълката му е булчето,
девет години го чакала,
у десета не го е чакала.
Кат зачу царя тез думи,
че на Стояна продума:
- Стоене, най-добър войнико,
да отидеш и ти, Стоене,
царски яхъри да отвориш,
на прага да се изправиш
и жално да засвириш.
Което конче изрижди -
него да си отвържеш,
да го оседлаш, обездаш,
и си в село отидеш,
да видиш какво е станало!
Стоян си царя послуша,
че си яхъри отвори
и се на праг изправи,
и си жално засвири.
Царско ми конче изрижда,
че ми го Стоян отвърза,
с царско го седло оседла,
с царска юзда обезда,
че го възседна, препусна,
за тяхното село замина.
Тяхното село наближи,
край тяхното лозе минава,
баща му лозе копае,
по-малкото копае,
по-многото корнеше.
Стоян баща си познава
и си кончето запрял,
и на баща си продума:
- Помага ти Бог, бе чичо,
защо си днеска копаеш,
нали е света неделя,
защо така копаеш -
по-малкото копаеш,
повечето го корниш?
Тогаз баща му продума,
без да си познай Стоена:
- Ой ми ти тебе, млад войник,
като ме питаш, да кажа,
защо тъй си копая.
И аз имам войник кат тебе,
булче под було остави,
замина на царя служба да служи,
девет години станало,
сега у десета постъпа,
булче му все го очаква,
сега реши - ожени се,
днеска му е сватбата
и то за нашто комшийче...
Не можах, чожум, да гледам,
от жалос, чожум, от милос,
затуй си лозе тъй копая,
по-малко копая,
повечето корня!
Стоян си кончето бутнал,
бутнал и потеглил,
и напред пътя поел,
край селска чешма минава,
майка му на чушма переше,
по-малкото переше,
повечето дереше.
Стоян майка си позна
и си кончето запрял,
и на бабичка продума:
- Добър ден, стара бабичке,
защо пране тъй си переш,
по-малкото переш,
повечето дереш?
Бабичка сина продума:
- Ой ми те тебе, млад войник,
войниче, още пътниче,
като ме питаш, да кажа,
оти си тъй пране аз пера.
Аз имам, баба, кат тебе млад войник,
булче под було остави,
замина на царя да служи
за цели девет години,
девет години той стори,
ето у десета завана,
булчето реши - ожени се,
днеска му е сватбата
и то за нашто комшийче.
Не мога, баба, не мога,
от жалост това да гледам,
да гледам, още да слушам,
затуй съм, баба, аз дошла,
затуй си пране тъй пера,
по-малкото пера,
повечето дера...
Стоян си коня препусна
и право си у тях отишъл,
конче у яхъри завърза,
и той си у къщи улязъл,
и си дрехите намерил,
и си рубата пременил.
У комшии на сватба отиде,
на края на трапезата седнал,
точно си дарито дарели.
Почнали кръст Божи да фърлят,
всички фърлили венчал пръстен,
нали, както е обичая.
Зетю си бакър пребира,
и на булка кръст Божи занася.
Булка кат' кръст Божи събира -
Стоянова пръстен у кръст Божи.
Тогас си зетя попита:
- Има ли чужд човек на трапезата?
Зетю си нищо не речи
и булката си замълча.
Мина се малко, не много,
булката на зетя продума:
- Я иди сега двамата
на трапезата да идем,
на кръстник диван да стоим.
Че са у маза улезли,
че са пред кръстник строиха,
диван да му постоят.
Като му диван стояха,
Малумка, булка разумна,
наред всички сватбари гледаше
и какво да гледа на края -
нейния Стоян стоеше,
че го жално изгледа
и му с глава извъртя.
Като на Стоян гледаше,
горе на крака й е станал
и на сватбари жално продума:
- Ой ви вази, сватбари,
кумове, още кръстникове,
роднини, още родители,
било е, каквото е станало,
оз булчето ще си взема,
без да ви сватба разтурям -
сестрица ще си доведа!
Че си Стоян булчето взема
и си у тях отишли,
че си сестрица подаде,
на булчино място да стане,
а пък той Стоян с Малъмка,
Малъмка, булка убава,
отново живот заживяли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011