* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала й,
едного синка Стояна.
Станала е рано в събота
и на Стояна думаше:
- Ай да те, синко, оженим,
войниче да те не карат,
че по-много карат ергени,
по-малко карат женени.
Сдумали, направили я,
в неделя сватба потегли.
Като за булче ходиха,
ходиха и го вземаха,
срещу сватбата идеха
до три ми царски войника.
Те за Стояна питаха:
- Тука ли е Стоян войниче?
Цяла се сватба умълча,
самси се Стоян обади:
- Дайте ми баре три дена,
да ми се мине сватбата!
Войници думат Стояна:
- Три часа миолет нямаме,
три дена не можем да чакаме.
И пак си сватба тръгнала.
Като си у тях отишли
Стояновата майчица,
тя си навънка излезе,
булката да си посрещне.
Стоян си жално заплака
и на мама си продума:
- Моли се, мамо, на татя,
тати войниче да иде,
отмяна да ме отмени!
- Баща ти е, синко, стар челяк,
не може на път да върви,
дилке ле конче да яри.
Като е булче слушало,
че влезе в нова градинка,
набрало й цвете шарено,
направи китка смесена
и на Стояна я подаде:
- На ти, Стояне, таз китка,
денем я носи на глава,
нощем я слагай на роса.
Кога ти китката увехне,
ако можеш, либе, ела си,
тогава ще ми е сватбата!...
Че запя Стоян, засвири
и си войниче отиде.
Цяла година все ходи
и си войници весели.
Че стана рано в неделя,
като си китка погледна,
китката му увяхнала.
Царя Стояна питаше:
- Защо си, Стояне, кахърен?
Стоян му дума, продума:
- Като ме питаш, ще ти кажа,
снощи си писмо получих,
като си войниче аз тръгнах,
аз си бях, царьо, присадил
на една върба ябълка.
Цъфтя ябълка и не върза,
сега цъфнала и вързала,
да ида да ги откъсна...
Тогаз му царица продума:
- Царьо ле, господарьо,
то не е ябълка, царьо ле,
ами му се жени булчето!
Пусни го, царьо, да иде,
булчето да си превари.
- Стояне, младо войниче,
да влезеш в хладни яхъри,
което конче поцвили,
него си конче да вземеш.
Стоян си яхъри отвори,
поцвили конче царюво,
Стоян си конче изведе.
Като си конче възседна,
прави е мъгли вдигнало.
Като си Стоян наближи,
че се в лозята поотби,
старец си лозе копае.
Стоян на старец думаше:
- Помага Бог, стар дядо,
какво ви има в селото?
Старец си жално заплака:
- Ази имах синка Стояна,
той си войниче отиде,
че му се жени булчето...
Като си село наближи,
на чешмата се поотби,
кончето да си напои.
Бабичка платно белеше,
Стоян бабичка думаше:
- Какво ви има в селото?
Бабичка жално заплака:
- Аз имах синка Стояна,
той си войниче отиде,
че му се жени булчето...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011