* * *

Войник на сватбата на жена си

Петъре, любе Петъре!
Петър ми коня ковяша,
Калина над нег' стояша
и дребни сълзи рониша.
Петър хи вяли, говори:
- Калю ле, мари, Калино,
не стой, Калино, при коня,
не рони сълзи над мене,
че ще си коня убода
та ще из пътя остана,
ще ме дружина оставят!
Каля му вяли, говори:
- Петъре, любе Петъре,
бре, постой, Петър, почакай
да фляза в равна градина,
да набера цвете сякако,
увия китка златена,
да си я кладеш в пазува,
та да я честом поглеваш.
Кога ти китка увяхни,
Калина ще се оглави;
кога ти китка изсъхни,
Калина ще се ожени!
Постоя Петър, почака,
та влезе Каля в градина,
та набра цветле сякако;
уви му китка златена,
та му я кладе в пазува;
та стана Петър отиде,
отиде на върла войска;
та седя Петър що седя,
ся осем-девет години.
Кога си китка погледна,
китка му е увяхнала,
увяхнала, изсъхнала.
Писнал е Петър да плачи.
Де го дочула царица,
на Петър вяли, говори:
- Петре ле, мое ратайче,
защо ми викаш и плачеш?
Петър хи вяли, говори:
- Царице, моя майчице,
оставих любе венчано,
венчано та не простено...
Царица си му говори:
- Петре ле, мое ратайче,
я иди, Петър, я иди,
във царовата хергеля -
закарай коня хранена,
във скути зоба зобено.
в пригъщи вода поено,
та иди, Петър, та иди,
иди си любе обиди!
Отиде Петър, отиде
във царовата хергеля -
закара коня хранено,
във скути зоба зобено,
в пригъщи вода поено.
Та се на конче възкачи,
та си при любе отиде.
Яга се Петър завърна,
във тяхно село пристигна
прау във църква отива,
там си е Петър заварил -
негово любе венчават.
Сичките старци сидяха
и Петър на ред поседна.
Каля хми ръки полюби.
Кога при Петър пристигна,
той си хи ръка подаде.
Каля му ръка познала -
негова пръстен ярмосан.
Каля му вяли, говори:
- Петъре, любе Петъре,
кога си, Петър, пристигна?
Остави второ венчило
и си при Петър отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011