|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Откад се зора зазорила,
оттогай е войска повървела -
кон до коня, юнак до юнака;
у ръце им се дълги баряци,
в едну имат остри муздраци,
в друго имат тенки пушки.
Пушките им, като ясно слънце блестя,
от гром повече трещят;
саблите им като ясна месечина лъщят;
на баряците им написано
асланува образ,
да се показва, че весме бърз.
Одкад е зачула лудата Гедия,
остави се булче под було,
а себе под венчило;
скоро бърже опаше сабля дамаскина,
сабля дванадесе педи,
обседна си конче Дорияна,
преком пречи през гора зелена -
гората укерни,
планината укори,
додека излезне на Софийско поле,
бой са се бие за Ристово име.
Жалко му станало,
зашто не намери войска да се бие.
само що намери белите чадъри,
чадъри цар Йоановите,
чадъри цар Шишмановите.
Тутак проводил го код цар,
кодъ цар Йоан Шишман;
погледна го цар Йоан Шишман,
казва му цар Йоан Шишман:
- Твърде ми се виждаш
жалко и уилен -
конче ли ти неработи,
сабля ли ти не сече?
Отговори му Гедия:
- Конче ми работи, като дукати,
сабля ми сече, кадето повлече;
но ми е друга жалба -
защо не намерих войска да се бием?
Оставих булче под було
и себе подъ венчило;
като ми абер достигна,
скоро бърже опаса(х) се сабля дамаскина,
сабля дванадесе педи,
обседна(х) си коня Дорияна,
гората укерних,
планината укорих!
И поклони го царо Шишмано
една златна кочия сос желтици:
- Милостиви Бог всегда ест сос мене -
одкакво я имам таквия добри юнаци,
на всека дела Бог кье помогне.
Рила, Дупнишко; зап. на 30 дек. 1879 г. от Димитър Йованов (Качановский,
№ 110).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|