* * *

Войник на сватбата на жена си

Заженил ми се млад Стоян,
млад Стоян, младо юначе,
в събота булка доведе,
в неделя сватба направи.
Стояну писмо пристигна -
да иде, мори, млад Стоян,
млад Стоян войник да служи.
Стоян си писмо получи,
назаде друго повърна:
- Много сте, братя, чакали,
още малко почакайте
до среда до икиндия,
сватбата да си развалим,
гостето да си изпратим.
Ала му пише кралица:
- Стояне, младо юначе,
я те не чекам до пладне,
а то не ли до среда,
до среда, до икиндия,
сватбата да си развалиш,
гостето да си разпратиш!
Стоян си вера улови,
майка му меси бели хлеб,
баща му пари броеше.
Булка в градина влезнала,
набрала цвете секакво
и на Стояна подаде:
- Стояне, либе Стояне,
ето ти цвете от мене,
денем във пояс да носиш,
вечер във вода да топиш.
Докат ти цвете весело,
ще седа, ще те почакам,
кога ти цвете увехне,
за друг ще, либе, пристана!
Минали девет години,
Стояну цвете весело,
настъпи годин десета,
Стояну цвете увехна.
Стояну жалба дожале
и на другари говори:
- Другари мили и верни,
имах си златна ябълка,
девет години минаха,
се цъфте и се вързува,
сега със корен изсъхна.
Никой не се е досетил,
досетила се кралица
и на Стояна говори:
- Стояне, младо войниче,
я ела да те опростя,
па земи конче хранено
по-скоро дома да с' идеш,
дано си булка завариш!
Вървел е Стоян, що вървел,
стигнал е техното село.
Решил е да се отбие,
лозето да си обиде.
Кога във лозе отиде,
баща му лозе режеше.
Стоян му дума, продума:
- Добър ден, стари старико,
що режеш лозе в неделя?
Дали го режеш да ражда,
или го режеш да съхне?
- Дал ти Бог добро, юначе,
я го не режем да ражда,
а си го режем да съхне
от жалби зарад Стояна.
Имах си сина Стояна,
та си го младо ожених.
Отиде младо войниче,
до днес го булка почака,
днеска за други пристана
и днеска й е сватбата.
Стоян му нищо не каза,
право във къщи отиде.
Майка му платно тъчеше.
Стоян на майка продума:
- Добър ден, стара старице,
що тъчеш платно в неделя?
Дали го тъчеш да носиш,
или го тъчеш за покров?
Майка му дума, продума:
- Я не го тъчем да носим,
а си го тъчем за покров
от жалби зарад Стояна.
Имах си сина Стояна,
та па го младо ожених.
Минаха девет години,
постъпи годин десета,
до днес го булка почака,
за друго либе пристана
и днеска й е сватбата!
Стоян й нищо не каза,
право на сватба отиде
и на девери говори:
- Девери млади и бързи,
я изведете булката,
ази съм пътник далечен,
та ще й нещо харижа.
Девери булка извели.
Булка му чаша подава,
Стоян й ръка прихвана
и й пръстена показа,
пръстена и меновника.
Булка му пръстен познала
и на девери говори:
- Девери млади и бързи,
я си на сватба идете
и на сватбари кажете,
че ми е дошел млад Стоян,
млад Стоян, първо венчило!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011