* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала й,
едного сина Стояна,
той за син, той дъщера.
Побързала й да го ожени,
доде го царя не знай,
че е войнишко коляно.
Днеска го мама ожени,
утре царя проводи -
де да е Стоян да доди,
да доди младо войниче.
Стоян си мамо думаше:
- Майно льо, стара мамо ма,
моли се на татя,
да иде татю млад войник,
че ми е младо булчето,
младо е, не е сводено,
грях ме е да го оставя,
срам ме е да го поведа.
Мама му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
баща ти, синко, й стар-запрял,
не може на път да върви,
не може на кон да язди,
не може пушка да носи.
Стоян се жалба нажали,
Стоян се сбира, ще върви.
Булче му гувей, ни дума,
булче му отиде по двори,
дребнено сълзи ронеше.
Дето му сълзи капеха,
всякакво цвете цъфтеше,
булчето цвете береше,
а че набра китка смесена,
набра я и я накити,
че я Стояну подаде:
- На ти, Стояне, таз китка,
дене я носи на глава,
ноще я туряй на роса.
Кога ти извеня китката -
тогас ще ми е годежа!
Извади пръстен от пръстец,
че го Стояну подаде:
- На ти, Стояне, тоз пръстен,
дене го носи на пръстец,
ноще го туряй в джобове.
Куга ти излети пръстена -
тогас ще ми е сватбата!
Носи си Стоян китката,
дене я носи на глава,
ноще я туря на роса,
носи я девет години.
И булчи отиде и шета,
отидело й девет години,
съдрало й до девет була,
на десетата година
изтъка до десето,
че ще се булче ожени.
Че стана Стоян в четвъртък,
че му китка повяхна.
Стоян си отиде по двори,
кахърен, още усърен.
Кат го й видяла царица,
че тя Стояне думаше:
- Стояне, младо войниче,
ето ми девет години
откак си дошъл туканък,
все свириш, все пееш,
таз сутрин що си кахърен,
кахърен, млого усърен,
нещо ли ти хабер дойде?
И той нищо не рече.
Царица царю думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
я да си питаш Стояна,
Стояна младо войниче,
защо е Стоян кахърен?!
Царя Стояне думаше:
- Стояне, младо войниче,
какво си толкоз кахърен?
Ето ми девет години,
от как си дошъл туканък,
кахърен не съм те виждал,
защо си сега кахърен?
Стоян на царя думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
нали ме питаш, ще кажа,
правинко ще ти обадя,
пред тебе лъжа не бива.
Ази съм венчан, несводен,
оставих булка под було,
че отиде булка, че шета,
че слуша мама и тетя,
пък сега ще се ожени...
Днес й било годежа,
в неделя ще й сватбата!
Царя Стояни думаше:
- Стояне, младо войниче,
мож ли си свари булчето
венчано, пък несводено?
- Царьо льо, царьо честити,
че може да я заваря
венчана, пък несводена...
Царя Стояне пак дума:
- Стояне, младо войниче,
я иди в темно яхъри,
избери коня най-добра,
със пъстри смоци оседлай,
оседлай и го възседни,
че си кончето препусни,
дано си свариш булчето
венчану, пък несводено.
Стоян си влезе в яхъри,
че отбра коня най-добра,
че си кончето изведе,
изведе и го оседла,
по-хубаво го упрегна,
със пъстри, Стоян, смокове,
че си кончето възседна,
възседна Стоян, препусна.
Като през къра вървеше,
старец угар ореше.
Стоян въз старец отиде:
- Помага ти Бог, старче ле,
нали е света неделя,
ти защо ореш и плачеш?
Стареца дума Стояне:
"Стояне, младо войниче,
аз имах син като тебе,
и той си войник отиде.
Ето ми девет години
откак си Стоян замина,
остави булче под було,
че отиде (булче), че шета,
пък сега ще се ожени,
днеска му й сватбата.
Стоян на старец думаше:
- Старче ли, старец белобрад,
я си волове изпрегни,
хайде ме на сватба заведи,
дано си сварим булката
венчана, пък несводена.
Стоян си конче побутна,
право си у тях отиде,
Майка му тъче и плаче.
Стоян на мама думаше:
- Помага ти Бог, бабчо льо!
Нали е днес света неделя,
защо си плачеш и тъчеш?
Баба юначе отговаря:
- Дал ти Бог добро, юначе!
Аз имах син като тебе,
че си отиде млад войник,
оставил е булче под було,
под було, пък несводено.
Ето ми девет години,
че седя (булче), че шета,
все слуша и все шеташе,
пък днес му й, холан, сватбата.
Стоян на мама пак дума:
- Бабчо льо, стара бабчо льо,
я си от стана ти излез,
хайде, на сватба ще идем;
мойме ли свари булката
венчана, пък несводена?
Бабка юначе думаше:
- Я върви саме на сватба,
ти ще си свариш булчето
венчано, пък несводено.
Стоян си конче побутна,
че си на сватба отиде.
Таман си булче венчали
и си трапеза сложили,
таман си кума уканили,
за булка кръстец беряха,
и Стоян седна на софра,
че си извади пръстена,
че й пръстена кръст спусна.
Зълви й кръста внесоха,
че го на булче дадоха.
Булче си кръста прегледа,
а че си позна пръстена,
и на зълвите думаше:
- Калини, още малини,
я си трапеза прегледайте,
има ли челяк ябънец?
И зълвите се излезли,
и трапеза прегледаха,
че има челяк ябънец,
ябънджи, младо войниче.
И са във къщи увлезли,
и на булчето думаха:
- Буйне ле, драга буйне ле,
то има челяк ябънец,
и той е младо войниче.
Булка си навън излезе,
че си трапеза прегледа,
че си Стояна познала.
Право въз Стояна отиде,
че го за ръка улови,
и си Стояне говори:
- Че добре дошъл, Стояне!
Че на кумове говори:
- Кумове, още сватове,
я сега прощавайте,
без мене, холан, оставайте!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011