* * *

Войник на сватбата на жена си

Царя си ферман изпрати
да отидат служба да служат.
Млад Дойчин, младо юначе,
остави булка под було,
под було и под венчило,
венчана, пък не свождана
и отишъл на царя служба да служи.
Минали девет години,
царица на царя думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
станали девет години,
все ходи Дойчин, се пее.
Тая година й десета,
де ходи Стоян, все плачи,
все плаче и все й кахърен.
Дойчина да си попиташ -
какво му се й случило,
що ходи все тъжен, кахърен!
Царя на Дойчин думаше:
- Дойчине, младо войниче,
станало й девет години,
както ми служба служиш,
където ходиш, все пееше.
Тая година й десета,
защо си кахърен, посърнал?
Дойчин на царя думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
на служба като тръгнах,
оставих булка под було,
под було и под венчило,
венчана, пък не свождана,
когато ме изпращаше,
ми даде китка й поръча:
"Денем я носи на глава,
вечер я хвърляй на роса.
Кога ми китка завехне,
да знаеш - ще се оженя!"
Царя на Дойчин думаше:
- Къде ви й, Дойчине, селото,
далече ли е оттука?
Дойчин на царя думаше:
- Много е, царьо, далеко,
девет конски конака.
Царя на Дойчин думаше:
- Влез у хладни яхъри,
което конче процвили
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои
и с него си замини.
Кат' влязъл Дойчин в яхъра
процвилило най-пусталото,
най-пусталото и най-забунясалото.
Колкото бил Дойчин кахърен,
толкоз по-кахърен станал.
Но както му царя поръчал,
тъй е Дойчин направил -
със бял го ориз назобил,
с руйно го вино напоил
и се на конче преметна.
Дор се на конче преметне,
кончето му й изминало
дор три конски конака,
докат' си краката в стремена сложи,
още три конски конака.
Докат' се на седло намести,
накрай село стигнал.
На нива старец ореше,
Дойчин баща си познава,
баща му не го познава.
Дойчин при старец отива
и си на старец думаше:
- Помози Бог, старче,
днеска е света неделя,
хората на църква отиват,
а ти си на нива излязъл.
Какво ти тежи на душа?
Старец на Дойчин продумал:
- Върви си из пътя, юначе,
голям ми й кахър на душа,
че имах син като тебе.
Девет години й станало,
станало откакто е отишъл,
на царя служба да служи,
остави булка под було,
под було и под венчило.
Девет е була скъсала
и все го е чакала.
Тази година десета,
днеска му се жени булчето.
Тогаз го Дойчин попитал:
- Далеч ли й от вас сватбата?
Баща му тогаз му казал:
- Не е много далече -
през три къщи в четвърта.
Дойчин си конче възседна
и към селото потегли.
Накрай село чешма течеше,
на чешмата старица переше.
Дойчин майка си познава,
майка му него познала.
- Помози Бог, бабичко,
днеска е света неделя,
хората отиват на църква,
пък ти на чешма да переш.
Какво ти тежи на душа?
Старица на Дойчин продума:
- Върви си из пътя, юначе,
голям ми й кахър на душа,
че имах син като тебе.
Девет години й станало,
станало откакто е отишъл,
на царя служба да служи.
Остави булка под було,
под було и под венчило.
Девет е була скъсала
и все го е чакала.
Тази й година десета,
днеска му се жени булчето.
Дойчин си коня поведе
и в селото влезе.
Отдалеч зачул гайдите,
право на сватба отиде.
Като на сватба отиде,
тъкмо ракия заливали
и честен кръст събирали.
Нямало Дойчин какво да пусне,
пръстен си от ръка извади
и го във котела спуснал.
Когат' кръстника на булка,
на булка котел подава,
тя си пръстена видяла,
видяла и го познала.
И на зълва си думаше:
- Прощавай, мъри, калинке,
има ли странник на трапезата?
Зълва й продумала:
- Току-що е пристигнал,
като че ли й от далеко,
много е прашен и уморен.
Булката при кръстника отива
и на кръстника продумва:
- Прощавайте, кръстник и кръстнице,
и вие свекър и свекърво.
На трапезата странник има,
мога ли да го видя,
да го видя и да го попитам?
На трапезата излязла,
отдалеч като го видяла,
видяла и го познала,
и се за ръка хванали
и си у тях отишле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011