|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Затворен Тодор е заборавен,
та си лежи девет годин време.
Ка покара десета година,
пищи Тодор като люта змия,
та го дочу кралица-кметица.
Па слезна кралица-кметица,
па си слезна више от дивана,
та си слезна при тевни зандани,
та прашуе Тодора юнака:
- Е тизека, Тодоре юначе,
еве стана девет годин време,
къко лежиш у тевни зандани,
не пищеше като люта змия;
сад' покара десета година
и ти пищиш като люта змия?!
И Тодор си дума продумуе:
- Е тизека, кралице-кметице,
я се моли цару Костадина
да ме пущи дома да си ойдем -
днеска ми се любне затъкмило...
И се моли кралица-кметица,
та се моли цару Костадине:
- Е тиека, цару Костадине,
да си пущиш Тоора юнака,
да го пущиш дома да и ойде -
днеска му се любне затъкмило...
И си пуща цару Костадина,
и си пуща Тодора юнака.
Ка приведе Тодор добър юнак,
та приведе коня Дорушана,
приведе га на бинек-камико,
та си тури нога у зенгия -
дур да тури лепо и оная,
он си ойде на Будино село.
Пущи коня сам да му се шета
и си приде при негови порти,
и си седи неговата майка,
та си седи у света неделя,
та си преде, бре, църна къделя.
И Тодор си дума продумуе:
- Е тизека, Тодорова майке,
защо предеш у света неделя?
И тя си дума продумуе:
- Е тизека, непознан юначе,
аз си имам сина како тебе,
и еве стана девет годин време,
како си е оно затворено -
днеска му е любне затъкмило се,
та не знаемо дека си е пресвета неделя.
И се качи Тодор добър юнак,
та се качи више на чардаци,
та улезна у ладни одаи,
у одаи той честни трапези,
и си седи кума и старойкя,
и улезна Тодор добър юнак:
- Добро утро, куме и старойкьо!
И они му тогай продумали:
- Дал Бог добро, църно колуджере!
Продумал си църка калуджера:
- Е тизека, куме и старойкьо,
я окни Тодорица млада,
да ю кажем, дека умре Тодор добър юнак!
И окнали Тодорица млада,
казуе ю църна калуджера:
- Е тизека, Тодорице млада,
де си умре Тодор добър юнак!
И она си дума продумуе:
- Е тизека, църна калуджера,
ако ми ле тизе право кажеш,
да се смаза Арватско колено,
язе тебе дарба че даруем,
че даруем от ерилье кошуле.
Ка си виде Тодорица млада,
ка си виде Тодорови пръстен,
и она си дума продумуе:
- Е тизека, църна калуджера,
дека найде Тодорови пръстен?
Й продума църна калуджера:
- Е тизека, Тодорице млада,
ка си умре Тодор добър юнак,
нема кой да си го погребе;
я погребо Тодора юнака,
та му зема безцени пръстен!
И улезна Тодорица млада,
та улезна у ладни зевници,
та отвори той сельви сандъци,
та извади от ериль кошуля,
и него е дарба дарувала.
И си седна църна калуджера,
та си седна у честни трапези,
и тогай си дума продумуе:
- Прости мене, куме и старойкьо,
да играем хоро калуджерско!
И му прости кума и старойкя
да играет хоро калуджерско.
Развърте се църна калуджера,
развърте се налево-надесно,
та съсече китени сватове.
Останале кума и старойкя,
и останал млади младоженя,
и при ни - Тодорица млада.
Продумал си църна калуджера:
- Е тизека, Тодорице млада,
та я не съм църна калуджера,
нело съм си Тодор добър юнак.
И тогай си Тодор продумуе:
- Е тизека, млади младоженьо,
да докараш до три кола имане,
да те пущим живо да си ойдеш!
И он си дума продумуе:
- Е тизека, Тодоре юначе,
я ме пущи дома да си ойдем,
че докарам три кола имане!
И не смее Тодор да го пущи,
и му веза ръце наопъко,
и му тури перо у зубите,
и му тури книже на колено,
та си пише млади младоженьо,
та си пише това ситно писмо,
та го праща на негови баща
да допрати три кола имане,
ега него живо опущил...
И докара неговия баща,
та докара три кола имане,
та си пущи Тодор добър юнак,
та го пущи дома да си ойде.
Останала Тодорица млада,
и Тодор си дума продумуе:
- Е тизека, Тодорица млада,
дали очеш да си млада светария,
или очеш да си млада слугария?
И она си дума продумуе:
- Нечем язе слуга да си служим,
а очем да съм млада светария!
Намаза я Тодор добър юнак,
намаза я тоя църни катран,
закопа я, богме, до колена,
запали я, богме, от неделя,
та му свети, богме, до другата...
И си седи Тодор добър юнак,
та си пие с братя и дружина,
и си вика Тодор добър юнак:
- Е виека, бре, верна дружина,
и ручайте, и кажете:
"Бог да бие Тодорица млада!"
Радомир (Качановский, № 83).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|