* * *

Войник на сватбата на жена си

Стояне, море, Стояне!
Стоян си баща зажени -
днеска га, море, зажени,
утре го веднъг прати
надоле с вакли овнове.
Либе му китка виеше,
я сестра косми чешеше,
я брата конче справяше.
На Стояна либе продума:
- Стояне, море, Стояне,
често у китка погледуй -
кога ти китка повехне,
тогай я че се заженим!
Станало девет годин време,
тогай му китка повехна
и Стоян уилен падна.
Съопази го негови чичо,
чича му дума, продума:
- Стояне, море, Стояне,
що си хуилно паднало?
Стоян му дума, продума:
- Чичо ле, чичо Радуле,
защо ме прашаш
ти мене, чичо Радуле?
Кога си пойдо надоле,
надоле с вакли овнове,
сестра ми косма чешляше,
а брата кон справляше,
я любе китка виеше,
и любе ми дума, продума:
"Стояне, море, Стояне,
често у китка погледуй -
кога ми китка повехне,
тогай я че се заженим!"
И тогай сказал Стоян
на негов чича Радул:
- Чичо ле, чичо Радуле,
не ми е стадо болнаво,
нель кога си пойдо надоле,
надоле с вакли овнове,
а любе китка виеше,
а брата конче справяше,
сестра ми косми чешляше,
и тогай ми любе продума:
"Стояне, море, Стояне,
често у китка погледуй!"
И чича му тогай продума:
- Стояне, море, Стояне,
язди сиво конченце,
препливай вода Арданска,
ойди си твои двореве.
И Стоян чича послуша,
и янал сиво конченце,
препливал вода Арданска,
и пошел негови двори,
настигнал нийното поле -
и вишел Стоян баща си:
- Пома' Бог, старче,
защо ореш у света неделя?
- Язе има сина како тебе,
та не знаем де света неделя,
еме стана девет годин време;
сега му се любе заженило,
та не знаем де света неделя...
Бутна коня млади Стояне,
та си ойде негови дворове
и си чука на порти железни,
излезнала Стоянова майка:
- Пома' Бог ти, Стоянова майко,
защо седиш у света неделя,
та си предеш то църна къделя?
И майка му дума, продумала:
- Я не знаем де света неделя,
язе имам сина како тебе,
а сега му се любе заженило...
(*)
Дума дума Стояново любе,
дума дума на Стоянова майка:
- Защо очеш секира да го губиш -
прилича како Стояна!?
И тогай продума Стоянова майка,
продума на Стояново любе:
- Тизе си много проклета!
И Стоян легна, та заспа,
а любе го си припозна.
Проклета била майка му,
она си зема секира и уби млади Стояна,
и погреба го у гюбре.
Како си него погреба,
ни си е малко, ни много -
дойде си овен Караджа,
що си носи звонци,
до девет медни звонци носи,
по него илядо брави вакли овнове,
я деветстотин руди рудици,
сос малки агненци.
Право ги води овен Караджа,
право ги води Стоянови двори,
и чука порти железни.
Излезна стара бабица.
- Бабице, стара бабице,
има ми Стоян чорбаджи?
Баба му дума, продума:
- Нема си Стоян чорбаджи!
Продума овен Караджа:
- Бабице, стара бабице,
отвори порти железни,
я че намерим млади Стояна,
он че ми уста позлати
и алаци че ми посребри,
оти му водим стадото -
илядо вакли овнове,
деветстотини руди рудици
и деветстотин агненца.
Я баба двори не отваря.
И каза овен Караджа:
- Отвори, стара бабице!
И баба му дума, продума:
- Защо да ти отворим?
И продума си овен Караджа:
- Бабице, стара бабице,
имаш ли сина Стояна?
И баба му дума, продума:
- Имам си сина Стояна,
оно е ошло надоле,
надоле с вакли овнове.
Продума овен Караджа:
- Бабице, стара бабице,
тука е твой син Стояно!
И баба е тога отворила,
отворила порти железни.
Улезна овен Караджа,
уведе илядо вакли овнове,
деветстотин руди рудици
и деветстотин агненца.
Тогава каза овен Караджа:
- Да рите това гюбрище -
тува е млади Стоян чорбаджия,
него е майка утепала;
любе си е го познало,
майка се по имане повардила,
а любе си е го познало...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011