* * *

Войник на сватбата на жена си

Море, пленил Гюро, пленил крайна земя, пленил крайна зе=,
не я пленил за злато, за сребро,
най я пленил за хубави моми.
Лепа Мара за него е пленил,
Кантелена па за другаре му.
Във петък са моми попленени,
събота са моми преседели,
уф неделя тежка сватба беше
и на Гюро телеграма дойде -
да си служи до девет години.
Па си стана Гюро, та си ойде,
любно му е под бела прекрофка,
от прекрофка конци измачаше,
па на Гюро китка увиваше,
- На ти, Гюро, таа росна китка,
та а сложи у свилни джобове,
често, Гюро, китка да обиждаш.
Додека е китката весела,
дотам, Гюро, язе ке те чекам,
та кога ти китката изсъхне,
тогай, Гюро, мене ке отведат.
Па си стана Гюро, та си ойде,
ем кренува Гюро, ем заръча:
- Ой ле мамо, ой ле стара мамо,
а убаво, мамо, да ми чуваш,
а никъде, мамо, не я пращай,
ни на вода до шарена чешма.
Минало се до девет години,
свекърва е Мара прекарала:
- Ой ле Маро, ой ле наша снао,
ка си дошла до девет години,
ни си ошла, снао, ни на вода.
На Мара е върло дожалело,
па си взема две стовни у ръце,
па си ойде на вода у село,
там ци виде нейна дружка Канта.
И на Мара вели, ем говори:
- Ой ле Маро, ой ле мила дружко,
та още ли мома, Маро, одиш,
та още ли, Маро, Гюро чакаш?
Язе имам сина за женене,
ке ти дойда, Маро, на оглава,
ама немой, Маро, да ме върнеш,
да ме върнеш, Маро, да ме срамиш.
Оглавна Мара, лепа Мара,
па дойдоа китени сватове
и си дойде Гюро Малишевец,
па седнаа на тесна трапеза.
Изведоа Мара, лепа Мара,
на кум ръка Мара да цалива,
на кум ръка Маро и на старик.
И се редом Мара по трапеза,
и си позна пръстен бурмалия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011