* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала макя, чувала
еднога сина Стояна.
Стоян на макя думаше:
- Айде ме, мале, ожени -
от война да ме отървеш.
Като га майка ожени
еднък се война закачи.
Стоян на макя думаше:
- Я, мале, да кажеш
татко на война да иде -
мене от война да отмени,
че ми е младо булчето.
Макя Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
баща ти човек е стар -
не може на война да иде,
не може коня да язди;
ни ще конь да му даду,
не може пеши да оди,
не може далек да иде.
Стоян на булка думаше:
- Булкье ле, Стоянице,
я стани рано, по-рано,
па улез у нова градина,
набери цвекье свекакво,
изкити китка мешана -
на Стояна да ю дадеш,
че Стоян на война отоди.
Стоянкова булка разумна
станула е рано, по-рано
улязла у нова градина,
набрала цвекье свекакво,
изкити китка мешана
на Стояна ю подава
и си на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
дъням китка у пояс да носиш
вечер у вода да тураш!
Като ти китка повене
назади да се повърнеш,
че ти се руса невеста ожени.
Стоян си абер получил
и си на царя продума:
- Ой ти бе, царе бездере,
сношка ми абер достигну
от Свиленграда голема,
от мойта сестра Еленка,
че ми е макя умрела.
Царица нали е итра, итрица -
она си на царя думаше:
- Не му е макя умрела,
най му се либе зажени.
Царя му врана коня додаде -
по-бърже дома да иде,
невеста да си завари,
невеста дома си да завърне.
Като си Стоян край село пристигнул -
край тая ниня ливада -
баща му сено косеше.
Стоян на баща си продума:
- Добър ти дън, стари дедо ле,
що косиш сено зелено
у тая млада неделя?
Баща си на Стоян продума:
- Не косим, синко, да раним,
а косим, синко, да горим.
Едън съм сина имал
и он на война отиде -
тая десета година
он се назад не врача.
Стоян от коня не слази
право си дома отоди.
Макя му седи та влачи.
Стоян на майка продума:
- Добър дън, стара бабо ле,
защо седиш та влачиш
у тая млада неделя?
Макя на Стояна продума:
- Не влачим, синко, да ю работим,
най влачим, синко, огън да ю гори!
Едън съм сина имала
и он отиде млад войник -
тая десета година
и он се назад не върну!
Отзаранка за друг се ожени
ньегова руса невеста.
Стоян от коня не слази
право на сватба отоди
и си на сватбари продума:
- Добър дън, нови сватове,
и вие, стари девере!
Идете окнете невеста
та рука да ми цалива -
с едро да ю дарувам.
Като невеста окнули
и се невеста навела
на Стояна рука да цалива
като е невеста видела
на Стояна пръстен венчален
тагава си тя познала,
че се е Стоян от война завърнул.
Невеста дума, продума:
- Я чуйте, нови сватове,
и вие, стари девере,
кой от къде е дошъл да иде,
а я че със Стояна да идем -
Стоян е моето първо венчило.
Като си невеста дома заведе,
тагава макя и баща си га познали,
че това е млад Стоян.
Три дни су яли и пили
и су се веселба веселили,
че Стоян си невеста завърнул.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011