* * *

Войник на сватбата на жена си

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ай да те, синко, оженя,
да не си, синко, самичът,
доде ти булче прилича.
Днеска го мама ожени,
утре му писмо пристигна
Стоян с войската да иде.
Стоян на майка си продума:
- Да кажеш, мамо, на татя,
тати с войската да иде,
отмяна да ме отмени,
че ми е мило булчето.
Мило ми да го оставя,
дваж по-мило да го поведа,
че има хора всякакви,
българи, мамо, и турци
и трета вяла цигани.
Мама Стояне думаше:
- Баща ти стара старица,
не може конче да язди,
не може да те отмени.
Стоян си нищо не рече,
облече руба войнишка,
дитнал ми пушка бойлия.
Булче в градинка отиде,
набрало цвете всякакво,
на Стоян китка подаде
и на Стояна продума:
- На ти, Стояне, таз китка,
гледай я, либе, пази я
се да ти й китка весела.
Когато китка увехне,
ти да знаеш, либе Стояне,
че тогаз ще ми й сватбата.
Стоян с войската замина,
служил е девет години,
сама бе китка кръвена.
На десетата година
тамо бе китка извехвала.
Стоян го жалба дожале,
че го Царя попита:
- Стояне, младо войниче,
защо си толкоз кахърен?
Стоян царя си думаше:
Знаеш ли,, царьо, честити,
преди ми девет огдини,
когато войник постъпвах,
оставих булче под було.
Сега ми хабер дофтаса,
че ми се жени булката.
Чудя се, царьо, мая се,
как да си булче оттърва.
- Стояне, младо войниче,
много си добър послужник,
аз ще ти конче подаря,
булче си назад да върнеш.
Стоян си конче възседна,
доде се Стоян нагласи,
и тяхно село наближи.
Стоян през поле вървеше,
на нива баща му ореше.
Стоян баща си поздрави:
- Помози ти Бог, бе дядо,
бе защо сега ти ореш,
нали е света неделя?
Баща на Стоян продума:
- Аз имам войник кат тебе,
остави булче под було,
сега се жени булчето,
затуй ази ора от жалба.
Стоян си конче посбута,
след село срещна майка си,
ала тя не го познала.
Стоян майка си поздрави:
- Помози ти Бог, бе бабо,
бе защо сега ти предеш,
нали е света неделя?
Майка на Стоян продума:
- Аз имам войник кат тебе,
него изпратих преди девет години,
остави булче под було,
сега се жени булчето.
Аз имам старец на нива,
сега при него отивам.
Стоян си нищо не рече,
ами си конче посбута,
пред техни порти отиде.
Техният двор бе напълнен
с кумове, още сватове.
Стоян кумове извика:
- Кумове, още сватове,
я булката навън да излезе,
подарък ще я подаря.
Булка на порти излязла,
Стоян китката подаде,
изсъхнала девет години
и си пръстена извади,
и го на булка подаде.
Тя му пръстена познала
и си Стояна прегърна.
Към сватове се обърна:
- Сватове, още кумове,
правете сватба без мене.
Мене ми Стоян пристигна
от деветгодишна служба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011