* * *

Войник на сватбата на жена си

Петър с войници тръгнува,
Петре ле, младо войниче,
остави булка под було,
венчана, та не простена,
не от кум, нето от девер,
нето от стара майчица.
Петруна хитра, разумна,
вляла е в нова градина,
набрала цвете всякакво,
извила китка шарена,
та я на Петър подаде:
- Я на ти, Петре, таз китка,
деня я носи на глава,
нощя я носи в пазуха,
носи я и погледвай я -
вземе ли китка да вехне,
тогава ми е годежа;
кога хубаво изсъхне,
тогава ми е сватбата!
Мина се мало и много,
минаха девет години,
китката росна-весела;
кога десета настъпи -
китката взела да съхне...
Петър дружина говори:
- Дружина вярна, сговорна,
станува девет години,
ка съм ябълка засадил,
тя цвете не е цъфтяла,
тя рожба не е родила;
сега е цвете цъфтяла,
сега е рожба родила,
д' ида ли да я откъням?
Па стана Петър, отиде.
Кога си Петър наближи
тяхното село голямо,
накрай селото старейко,
старейко оре на друме,
старейко оре и плаче.
Юначе каже старейку:
- Що ореш, дядо, и плачеш?
Старейко каже юначе:
- Аз имам сина със война,
станува девет години,
няма го нийде никъде;
негова булка Петруна
сега е сватба правила...
Петър на тейно говори:
- Тейно ле, мили тейне ле,
язе съм Петър войниче,
бива ли, тейне, да ида
при мойта булка Петкана,
да ида, да я отвзема?
Тейно на Петър говори:
- Иди я, сино, отвземи!
Па стана Петър, отиде,
па на Петруна говори:
- Петруно хитра, разумна,
хайде, Петруно, със мене!
Петруна стана, отиде
и си у Петър отиде...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011