* * *

Войник на сватбата на жена си

Бре, Стояне ле, бре, луйда делийо!
В петък се е Стоян оглавило,
в събота е Стоян приодило,
в неделя се Стоян оженило,
в понеделник Стоян книга дойде -
да си иде Стоян на зла войска.
Книга пее, дробни съзи рони.
Догледа го Стоян пръво либе,
та на Стоян вели, ем говори:
- Бре, Стояне, бре, луйда делийо,
като пееш тая бела книга,
защо рониш тия дробни съзи?
Я Стоян й вели, ем говори:
- Книга пея, на войска ке ида,
съзи роня, не ке да се върна!
- На ти, Стоян, китка измирова,
да а носиш, Стоян, да а чуваш,
сека утро китка да обиждаш!
Кога китка, Стоян, ке повехне,
тога язе, Стоян, ке се глава,
кога китка, Стоян, ке изсъхне,
тога язе, Стоян, ке се жена.
И си ойде Стоян на зла войска.
Сека утро китка обиждаше,
една утро китка му повехна,
друга утро китка изсъхнала.
Та на царо вели, ем говори:
- Е ти, царо, е ти, честит царо,
на мен ми е китка изсъхнала,
днеска ми се пръво либе жени.
Я царо му вели, ем говори:
-, бре, Стояне, бре, луйда делийо,
я си влези долу вов конюшо,
та изкарай, Стоян, бръза коня,
бръза коня, Стоян, невяана!
Та си влезе долу вов конюшо,
та изкара Стоян бръза коня,
бръза коня Стоян невяана,
назоба я с ситен дробен бисер,
напои я руйно благо вино,
оседла я Стоян, опетла я,
тури юзда Стоян зелен гущер,
тури дзингии Стоян до две желви,
до две желви Стоян, до две сестри,
тури подпраг Стоян до две змии,
до две змии Стоян, до две сестри.
Метна нога на десна дзингия,
дур прехвърли левата си нога,
намери се вов Солуна града.
Дето етапи, калдаръм копае,
дето върви, гората се кърши,
и се кърши гора, и се пали.
Де нагоре Стоян, по-нагоре,
насред на пать един стари дедо,
дедо реже лозо вов неделя,
та на дедо вели, ем говори:
- Ой ле дедо, ой ле стари дедо,
защо режеш лозо вов неделя?
Я дедо му вели, ем говори:
- Не го режа ластар да ми пусне,
яз го режа лозе да изсъхне.
Язе имах сина като тебе,
загинало до девет години,
неска му се пръво либе жени,
та сам бегал, сватба да не гледам.
Де нагоре Стоян, по-нагоре,
насред на пать една стара баба,
дека пере рано вов неделя.
Та на баба вели, ем говори:
- Ой ле бабо, ой ле стара бабо,
защо переш рано вов неделя?
- Не го пера бело да белее,
аз го пера цръно да црънее.
Язе имах сина като тебе,
загинало до девет години,
неска му се пръво либе жени,
бегала сам, сватба да не гледам.
Де нагоре Стоян, по-нагоре,
пръво либе дари развиваше
с една, Стоян мори, десна ръка,
та му позна пръстена меновник
и се хвана на Стоян за рамо:
- Е сватове, е вие кумове,
сватбата е, мори, Йованова,
булката е, мори, Стоянова!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011