* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала майка, имала,
едного сина Стояна,
той за син, той за дъщеря.
Бързала й да го отхрани,
по-бързо да го ожени,
да не го зачуе царя,
млада войника повика.
Ах, че направи Стоян,
направи сватба голяма,
кат' почна гуляй да гуляй -
поща на порти потропа:
- Де да е Стоян да излезе,
царя му хабер провожда -
млад войник да отиде!
Стоян се жално пожали
и на баща си продума:
- Татко ле, стар белобрад,
иди зарад мен млад войник.
Старец на Стояна продума:
- Аз съм, синко, стар човек,
не мога на кон да яздя,
не мога сабя да въртя,
не мога с пушка да гърмя.
Стягай се, синко, събирай,
там ти млад войник ще отиваш.
Ах, че са рано станали,
булче му из градинка ходеше,
всякакви цветя береше -
голям букет направи
и го на Стояна подаде:
- Стояне, първо венчило,
добре ще пазиш букета.
Кога ми букет повехне,
тогава ще ми е годежа;
кога ми букет изсъхне,
тогава ще ми бъде сватбата.
Ах, че са минали девет години,
Стоян служба служи и кахърно ходи.
На десетата година букет му изсъхва.
Царя Стояна посреща:
- Стояне, младо войниче,
дали ти конче не харесва,
или яденето ти не стига?
Що си толкоз кахърен?
- Царьо ле, царьо честити,
да ти й честито царството,
царството и везирството,
като ме питаш - ще кажа.
Ти кат' ми хабер проводи
млад войник при теб да дойда,
булче под було оставих,
днеска му е сватбата.
Царя Стоене продума:
- Стоене, младо войниче,
най-хубавото конче изведи
и на конче ще се качиш,
булчето на гуляй ще свариш.
Ах, че се Стоян зарадва,
че си на конче изведе
и се на конче покачи.
Че силно си конче към село пусна.
През поле ширно вървеше,
един си старец в поле ореше
и си на старец продума:
- Днеска е света неделя,
защо днеска ореш?
Старец на Стояна продума:
- Стояне, младо войниче,
и аз момче имах,
кат' тебе войник отиде,
днес му се жени булчето
и аз си в поле излязох,
кахъри да си разкарам.
Стоян до село пристига,
стара бабичка на път седеше
и бяла вълна предеше.
Стоян си бабичка попита:
- Днеска е света неделя,
защо с хурка днес предеш?
- Аз имам син млад войник,
днес му се жени булчето.
Стоян до порти пристига
и си от кончето слиза.
Стоян си конче завързва
и си на гуляя влиза.
Младо булче го почерпва,
на младо булче бакшиш се хвърля.
Стоян си ракията изпи,
ах, че извади венчален пръстен
и пръстена подава.
Тя си пръстена познава
и се за Стояна улавя,
и си у дома отива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011